by Акарасу Сря Яну 04, 2012 1:01 pm
- Защо ме следите? – попита тя и се опули нaсреща му, обръщайки се рязко и внезпнo. Той беше на няколко метра от нея, дъвчеше някакъв сандвич и въобще – беше един тип от цялата маса хора, която се влачеше по дългата тераса. Но тя говореше точно не него. И той се стресна и се издаде.
„Как ме усети?” – искаше да попита, но по-добре да не го правеше. Не и точно сега. Но поне вече беше напълно убеден, че тя не беше чак толкова обикновена, колкото всички казваха...
***
- Хей, ти! – кресна едно момче към Джун, която стоеше изправена на ръба на един мост и гледаше обедното зимно слънце да се влачи по цялата дължина, очертавана от ръбовете на бездната някъде високо над мястото, където се беше изправила тя сега...
Тя се засили да слезе и да го поздрави, но тъкмо тогава се появиха и другите от бандата и я наобиколиха. Тези не ѝ бяха приятели, може би някой ден щяха да бъдат, но не сега. Сега още не бяха достатъчно пораснали.
- Какво зяпаш? – каза ѝ водачът на глутницата. – Отметни си косата!
Джун се подчини и прибра косата си, която обикновено падаше над лицето ѝ, зад ухото.
- Видяхте ли? – каза момчето. – Тя е изрод!
Всички креснаха и се захилиха вкупом. В жълтото око на Джун проблесна искра. Синьото ѝ око остана хладно и спокойно. Една ръка се протегна към стъпалата ѝ, за да я събори и да я бутне през парапета на моста. Но изведнъж и внезапно ръката се отклони и фрасна главатаря на бандата право в лицето. Мелето започна, но Джун нямаше какво повече да прави тук. Беше направила достатъчно... Тя скочи назад, но овисна във въздуха и успя да слезе на моста по-долу. Погледна пръстите си и си каза:”За малко...този номер никога не действа добре”. Тя реши да се разкара по-бързо оттам, преди да са се сетили да я подгонят. Но явно вече я следяха...
- Защо ме следите? – попита тя и се опули насреща му, обръщайки се рязко и внезaпно...
***
- Аз!? Не те следя! – заоправдава се Тобираши, мънкайки и плюейки хапката, заседнала в гърлото му от изненадата. – Аз ... те търсих... точно така! Защото....защото аз съм новият ти сенсей и ти си новата ми ученичка...
Той се задъха от толкова много приказки, а тя явно не искаше да говори. Май и тя беше изненадана от него. Но не беше никак впечатлена...
***
„Канаме Джун” – мислеше си Макото Тобираши. Тъй като нямаше как да ходи в квартала на Учиха, който и без това беше забuтан в най-тъмните и мрачни части на селото, Тобираши реши да намери Джун. И да я опознае. Отдалеч.
„Да видим, да видим”, мислеше си той. „Много странно...” Тобираши може да беше ”забавен”, но беше и джонин, беше научен да разгадава противниците си, доколкото беше възможно. Но и Джун сякаш не се стараеше да се прикрива. Но тогава защо никой не беше забелязал досега, че тя все пак има умения? Нима никой не се е вгледал?
***
- Чакра нишки – каза Тобираши, след като купи на Джун сандвич, а и още един за себе си, след като беше изплюл половината от първия си сандвич. – Това е ... уникално умение...
- Родом съм от селото, скрито в Небесната сянка – обясни Джун и млъкна... какво можеше да каже... оплиташе се в истините за себе си... беше родом от онова село, но и не беше.... как можеше да го обясни? Нямаше да е лесно да бъде разбрана, вече беше беше пробвала да казва истината и не се получаваше...
- Е, все пак ще имам интересен отбор – каза Тобираши доволно и започна да яде. Този мъж беше странен. Може би по-странен дори от самата Джун. Тя се зачуди какъв ли образ ще се окаже съотборникът ѝ.
Сря Фев 26, 2014 12:52 pm by Акарасу
» Лаф4е
Пет Окт 12, 2012 2:44 pm by Акарасу
» Лъки Узумаки
Сря Окт 03, 2012 5:57 pm by Акарасу
» Мейкю
Сря Сеп 26, 2012 9:22 pm by Шизука
» Mori no kuni
Сря Сеп 12, 2012 1:13 pm by Шизука
» По пътя към Мейкю...
Нед Сеп 02, 2012 8:50 am by Саске
» Ishi no kuni
Чет Авг 30, 2012 3:14 pm by Акарасу
» Работилницата
Вто Авг 21, 2012 8:35 am by Саске
» Водни приключения
Чет Авг 16, 2012 10:43 am by Шизука