by Акарасу Съб Яну 07, 2012 12:22 pm
През целия път Джун вадеше оръжия някъде от чантата и джобовете си и ги почистваше. "Да са достойни за задника ти", мрънкаше тя заплашително на Хино. А Тобираши, който вървеше зад тях, за да ги държи под око, макар че едва държеше очите си отворени, пак разказваше история.
- Много пъти съм се бил, знам, че сега не изглеждам като шиноби, но ....откъде знаете, че не се опитвам да ви заблудя, а!?
- Знаем - промърмориха и Джун и Хино в един глас.
- Е, вие сте умни хлапета, но....не знаете нищо за истинските битки...
Джун беше готова да възрази на това, но се въздържа, тя се чудеше как да се бие с Хино. По-точно как да се бие, без да го убие, и продължаваше да изчиства някои от оръжията си от отровата....
- Знаете, че нашият чуунински изпит е в две части, първо трябва да работите като отбор - заобяснява Тобираши, - а после да се изправите един срещу друг в решителна битка за ранга...
- А защо не е обратното? - каза Джун. - Първо битката, после приятелството?
Тя знаеше отговора на този въпрос. Нямаше как да победи съотборника си и след това да работи в екип с него, така не ставаше ясно кой заслужава да стане чуунин, а само един от отбора можеше да стане чуунин в един и същи изпит...
- При вас трудно ще се определи кой ще победи, понеже е лесно да се каже, че и двамата не сте приятели... Моята цел обаче е да ви заведа на изпитите като отбор. И възнамерявам да го направя.
Тобираши изглеждаше много разпален. Джун се притесни, че може да припадне по пътя. Пясъкът изглеждаше мек и удобен...тъкмо за един добър сън след препиване....
» Лаф4е
» Лъки Узумаки
» Мейкю
» Mori no kuni
» По пътя към Мейкю...
» Ishi no kuni
» Работилницата
» Водни приключения