Мисия ранг Ц

"Не беше получен дневният доклад от екипа на върха при вулкана. Възможно е тревогата да е фалшива, но трябва да се провери дали нещо не се е случило там, в планината. Заеми се с това да разбереш какво се е объркало."

Беше слънчев ден. Птиците чуруликаха, а слънцето така приятно грееше. Учиха Саске се връщаше от кабинета на кагето. "Искам да отидеш на върха на вулкана, за да провериш защо не е получен дневния доклад!!"- "Разбрано!". Хлапака си спомни какво му заръча Корюхоукагето. Младият чунин изведнъж се втурна към върха. След няколко минути шинобито беше пред портите на селото. Саске подмина пазачите, които се опитаха да го спрат,но неуспешно. Хлапакът им каза, че бърза и е на важна мисия. Бягайки към планината, видя на стотина метра пред него няколко нинджи. Учихата ги настигна малко, по малко. Те бяха от неговото село и явно бяха джоунини.
- Добър ден!-поздрави, учтиво младежа, по-възрастните от него.
Те се обърнаха към хлапакът и групово казаха..
- Аааамм...здравей!
- Накъде сте се запътили толкова бързо...мисия?!
- Да, а ти хлапе?!- отговори най-въздрастния от петимата.
- Да, и аз съм на мисия. За мисия имам да проверя защо не е предаден дневния доклад от нинджите на върха.
- Не..не знаеш ли?- Възрастния съселянин на хлапето, учудено го попита.
- Да знам кое?!
- Ами до поста на нашите шинобита се е развилнял Кюби. Затова предлагам да побързаме, нямаме време за приказки. Ти ела, може да си ни от полза!
- Разбрано, сър!
Шестте нинджи се забързаха и след няколко минути почти бяха стигнали до върха. По пътя имаше паднали дървета, натрошени целите и още какви ли не бедствия, причинени от Демона.Момчето, не знаещо и заинтересовано попита по-старшите от него: "Как ще го заловим"- "АНБУ отряда е вече там и го е хванал в специална техника. Трябва само да се запечата в някой."
Когато пристигнаха на мястото,видяха как развилнелият се звяр се опитваше да се освободи, а нинджите от АНБУ отряда не му позволяваха, но те скоро щеше да достигнат своя предел. Кюби погледна младия Учиха право в очите. Саске видя в очите му жаждата за кръв, желанието за разрушения. Джоунините отидоха при членовете от АНБУ и започнаха запечатването. Извадиха по един свитък, голям свитък, който щеше да спомогне за извършването на запечатващата техника. За нея се изискваше прециозен чакра контрол. Затова Саске нямаше да им е от полза.Той бе принуден да седи и да бездейства..
- Ей, хлапе, ела тук!- провика се старецът.
- Да, сър?
- Искаш ли да си полезен?!
- Да!
- Трябва да се върнеш до селото, за да намериш някой, който да бъде джинчуурики!! Бързо!! Тръгвай!
- Момент. Нека аз бъда джинчуурикито на Кюби.
- Виж,хлапе, не е време за шеги..върви!
- Не се шегувам! Трябва да действате бързо!
- Ако тялото ти не издържи...
- Нямаме избор...аз няма да умра...не и тук,не и сега.Имам цел,която ще постигна... -Саске беше по-сигурен в думите си от всякога.
- Е,добре.. Момчета да действаме. Шинобитата запечатаха демона в смелата Учиха, която от голямата болка припадна.
След една седмица, Саске се събуди в болницата...
Както всеки в неговото положение, започна да пита къде е и какво се е случило. До него бе старият джоунин, който му обясни ситуацията подробно. Докато беше в болницата, чунинът подготви доклада си и когато излезе от болницата го предаде на кагето. В крайна сметка, дневният доклад от върха на вулкана не бе получен, заради Лисицата Демон...