Shinobi world

РПГ с измислени герои. Проявете въображение, когато си създавате характери. Селата и страните също са измислени, прочетете правилата и научете повече за системата, преди да решите дали искате да станете част от нея. Ириуми - Соракаге Аней Мейкю Дамарикому Муракумо Ранпу-сато

Latest topics

» Мисии
Сря Фев 26, 2014 12:52 pm by Акарасу

» Лаф4е
Пет Окт 12, 2012 2:44 pm by Акарасу

» Лъки Узумаки
Сря Окт 03, 2012 5:57 pm by Акарасу

» Мейкю
Сря Сеп 26, 2012 9:22 pm by Шизука

» Mori no kuni
Сря Сеп 12, 2012 1:13 pm by Шизука

» По пътя към Мейкю...
Нед Сеп 02, 2012 8:50 am by Саске

» Ishi no kuni
Чет Авг 30, 2012 3:14 pm by Акарасу

» Работилницата
Вто Авг 21, 2012 8:35 am by Саске

» Водни приключения
Чет Авг 16, 2012 10:43 am by Шизука


    Hitoyama no kuni

    Share
    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Hitoyama no kuni

    Писане by Акарасу on Чет Дек 29, 2011 8:48 am

    Това е страната на планините, нейното село е селото, скрито в облаците Murakumogakure

    В тази тема пишете, когато сте някъде неопределено къде на територията на страната, например ако пътувате
    avatar
    Учиха Хино
    Модератор
    Модератор

    Age : 18
    Местожителство : Пловдив
    Points : 113
    Брой мнения : 92
    Reputation : 15
    Присъединих се на : 29.12.2011
    Comments : No comment...
    Нещо друго : Мързел, РПГ...
    Години на героя : 12
    Ранг : Генин
    Село : Ириуми
    Пари : 300

    Re: Hitoyama no kuni

    Писане by Учиха Хино on Сря Апр 25, 2012 5:34 pm

    Хино се изправи насред една от тесните поляни, осеяни със ниски храстчета. Беше време да изпробва шарингана. Може би техниката, която тренираше толкова дълго време щеше да се усъвършенства най-накрая с помощта на доуджустуто му. Очите му почервеняха, а в единия ъгъл се открои черен знак, подобен на запетайка. Чакрата се раздвижи из тялото му и започна да търси чакра точките, през които трябваше да го напусне... Вече всичко ставаше по-бързо. Най-накрая Хино беше разбрал, че няма нужда да знае къде е някоя точка за да изкара чакра от нея. Кожата по цялото му тяло издаде някакъв моментен звук, след което сякаш лумна в пламъци. В действителност момчето не усещаше нищо. Хино засили потока от чакра и огънят се разпростря, като застигна някои от храстите и ги подпали. Хино се спря и погледна безразлично към тях, но когато видя че близките треви се разпалват реши да се опита да ги загаси. Изпревариха го няколко малки водни топки, които се удариха в земята и се разплискаха настрани.
    - Ой! Внимавай малко! – на един от клоните скочи някакво момче, може би с година по-голямо от Хино, а секунда след него се появиха моче и момичета колкото него. По-големият се ухили приветливо и скочи на земята като протегна ръка към Хино. Учиха го погледна, като вместо да подаде ръка той прото кимна.
    - Видях доуджутсуто ти... Не си тукашен. – Момчето се ухили още по-широко.
    - Не съм – кротко потвърди Хино и се обърна с намерение да продължи тренировката си.
    - Хм, явно си зает... Но внимавай с този огън. Можеш да привлечеш и ниджи, които не ти мислят доброто.
    След това трите нинджи подскочиха и се запътиха в някаква посока, вероятно към селото си. Да внимава с огъня... Нямаше как да стане, при положение че нямаше как да тренира друго. Направи знак и тялото му отново избухна в пламъци, които бързо се стекоха към ръката му и се концентрираха там. В един момент оформилата се топка експодира, като разпиля малки огнени топки наоколо, които Хино угаси преди да достигнат дърветата. Техниката му костваше много чакра, но пък я беше завършил – най-накрая. Той залитна, след което отново я повтори. Скоро нямаше да има нужда от толкова чакра и щеше да подобри контрола си.
    - Кано но джутсу.



    ___________________________________________________________________
    One by one, people disappear, and the bodies pile up
    There is just you and me left now, who will be the first to go…?
    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Hitoyama no kuni

    Писане by Акарасу on Пон Юни 04, 2012 6:03 am

    Тя миеше ходилата си в малкия бързей, който се спускаше стремглаво по баирите на планината... сутрешният полъх на планинските въздушни течения я втресе за миг... беше хубаво и приятно, да чувстваш... студ и болка... да чувстваш каквото и да било. И да го преодоляваш. Да си доказваш, че си силен. Може би това беше задачата на всяко едно шиноби, може би да ставаш все по-силен означаваше всъщност да можеш всеки път да преодоляваш болката, все по-голямата болка и умора от живота. Всеки понякога се уморяваше, но не всеки намираше сили да се изправи отново...
    Акарасу, Мирай не можеше да приеме смъртта, тя се беше вкопчила в живота си, в живота на другите, но да умре... Не, тя беше твърде силна. И все още не беше се намерил някой, който да я докара до отчаяние. Защо тогава искаше да се сблъска с лидера на Микадзуки, който според легендите беше бог, което може би значеше, че по някакъв начин той беше открил и как да остава жив... защо... защо силните водеха битки помежду си, а не живееха кротко и мирно... защото се нуждаеха от това да се чувстват силни и да си го доказват. И тази чисто човешка нужда можеше да ги превърне дори в богове... Това ли се подготвяше? Акарасу обу обувките си и се изправи бавно, поглеждайки към върховете, където беше забуленото в облаци скрито село... Нов световен ред със система от живи и реално осезаеми богове... или от един бог... не беше обикновена битка за власт и територия... не беше битка за обикновена власт...


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Шизука
    Напреднал
    Напреднал

    Местожителство : София
    Points : 60
    Брой мнения : 81
    Reputation : 12
    Присъединих се на : 09.04.2012
    Години на героя : 16
    Ранг : генин
    Село : Ранпу-сато
    Пари : 222
    Оръжие : *30 Метра жица
    *10 Димки
    *3 Свитъка
    *1 Протмоне жаба
    *Самехада
    Техники : *Mizu Kawarimi
    *Mizu Bunshin no Jutsu
    *Suiro no Jutsu
    *Suiro Sameodori no Jutsu
    *Kirigakure no Jutsu
    *Teshi Sendan
    *Sawarabi no Mai
    *Karamatsu no Mai
    *Призоваване - птици

    Re: Hitoyama no kuni

    Писане by Шизука on Съб Юни 23, 2012 9:23 pm

    На пристанището имаше доста търговски кораби, които се товареха с различни стоки. Шизука отиде при капитана на един от корабите носещ товар към Страната на камъка и каза.
    -Ако ви помогна в товаренето ще ме закарате ли до пристанището за което ще се насочите?
    Капитанът мълча известно време, оглеждайки с интерес момчето и каза.
    -Залавяй се за работа.
    Члена на Кагуя запретна ръкави и помогна на докерите да натоварят. След това отплаваха. Пътуването беше доста скучно за момчето, но един пиратски кораб събуди интерес у него.
    -ПИРАТИ, ПИРАТИ!!! - Извика човек от екипажа.
    Всички заеха бойна готовност и с вълнение чакаха сблъсъка. Само Шизука си стоеше хладнокръвно и наблюдаваше. Когато бандитите влязоха на абордаж на момчето му направи впечатление, че не са обикновени морски разбойници. Те боравеха изключително добри с мечовете си и това подхрани още повече интереса му. Затова се остави да го вземат като заложник казвайки.
    -Вземете мен и каквото искате от кораба, но оставете екипажа жив.
    Капитана на пиратите заподозря, че момчето не е обикновено и се съгласи. След като откраднаха стоката се разделиха. А Шизука завързаха и метнаха в една от стаите на пиратския кораб. Поседя известно време и от едната му ръка излезе една остра кост, която с лекота преряза здравите въжета омотани около ръцете му. Излезе на палубата и каза.
    -Искам да говоря с капитана!
    Пиратите веднага извадиха сабите си и ги опряха в гърлото му, а капитана каза.
    -Оставете го, нека поговорим.
    -На саме!
    Моряка го заведе в кабинета си, седна на стола пред бюрото си, извади бутилка ром и две чаши казвайки.
    -Седни, чувствай се като у дома си.
    Шизука седна и преди капитана да налее ром в чашата му каза.
    -Не пия.
    -Добре. - каза корсарит, прибра бутилката и добави - Тогава да говорим по същество. Аз съм капитан Коуги.
    -Шизука. Приятно ми е да се запознаем капитане. Докато екипажа ви, се сражаваше с хората на търговеца забелязах, че не сте обикновени пирати. Разполагате със забележителни умения със сабите. Та кои всъщност сте вие?
    -Преди да ти отговоря на въпроса искам ти да отговориш на моя. - С широка усмивка каза Коуги и попита. - Ти кой си?
    -Шиноби идващ от малко село в Хитояма, което не обича войните и смъртта. Член на клан полу заличен след втората нинджа война. Впуснал се в приключение търсейки още сила и ум с които да опита да налее акъл в главите на някои кагета. - Хладнокръвно отговори младежа и зачака отговора на въпроса си.
    -Охоо, значи си от клана Кагуя? - Не ми отговаряй.
    Шизука остана стъписан от въпроса на капитана и се чудеше от къде може да го знае.
    -Аз съм някогашен член на тайна организация доставяща информация на Морикаге-сама, затова не се учудвай, че знам някои неща Very Happy . Също така съм майстор фехтовач и колекционер на редки мечове. Преди време напуснах организацията, купих си кораб и събрах малка група хора. Научих ги на някои техники със сабите и започнахме да плячкосваме товарни кораби между Хитояма и Иши. А откраднатата стока раздаваме на бедните в страната на горите.
    След като изслуша моряка, младежа се усмихна и каза.
    -Коуги-сама, харесва ми това което ти и хората ти правите, затова искам да се присъединя към екипажа.
    -Добре си дошъл. - Каза капитана, отпи от чашата си, тръгна към вратата и добави. - Последвай ме. Щом вече си един от нас ще ти покажа колекцията ми от прекрасни мечове.
    Шизука с радост го последва, и когато влязоха в стаята с оръжията, пред очите му се разкриха десетки първокачествени мечове. Но най-силно впечатление му направи един голям, странен, син меч, който имаше широко усмихната уста с остри зъби и покрит с остри люспи. Коуги забеляза на кой меч са се спрели очите на момчето и каза.
    -Да. Това е един наистина прекрасен меч. Даже е един от любимите ми.
    -А с какво е по различен от останалите освен с формата си?
    -Този меч е жив. Той се храни с чакра, предоставя я на господаря си и може да се слива с него, получавайки се нещо като човек амифибия, който е невероятен в подводни битки. Също така, никой друг не може да го използва, без съгласието му, защото рискува ръцете му да бъдат наранени Very Happy .
    -Интересно, но как се спечелва съгласието му?
    -Меча предпочита хора с голямо количество или рядка чакра, ако искаш доближи ръката си до люспите му, за да разбереш дали те харесва Very Happy .
    Шизука предпазливо протегна ръка към него и усети как чакрата му бавно излиза от него, а меча започна да се облизва и да подскача.
    -Харесва те. - Каза капитана, мълча известно време и добави. - След време, ако станеш достатъчно силен за да превземеш средно голям остров на територията на Иши ще ти го подаря в знак на уважение и приятелство. Между другото Казва се Самехада и няма да е зле преди да го получиш да научиш техниката Suirō Sameodori no Jutsu. Много е добра особено когато меча и господаря му са се слели. Но за днес стига толкова. Вече стана късно последвай ме, ще те заведа до стаята ти.
    Младежа толкова се зарадва като разбра, че ако стане достатъчно силен за да превземе средно голям остров ще получи Самехада, че няколко часа се въртя в леглото преди да успее да заспи.
    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Hitoyama no kuni

    Писане by Акарасу on Нед Юли 22, 2012 2:22 pm

    Войната беше планувана за зимата. Най-суровият сезон, който превръщаше земите на страната на камък и страната на горите в ледена пустош. А сега беше лято. Войната беше неизбежна, казваше идеологът на Микадзуки. Но дори той не можеше да контролира началото ѝ, ако бъдеше изпреварен. А дали го интересуваше, дали за него имаше значение изходът от тази война и загубата на преиммущество? Не, той беше победител. И беше вече победен. Нямаше какво да губи, нямаше нещо, което да иска да спечели. Просто се наслаждаваше на „гледката.”
    Можеха да прелетят до Мейкю само за няколко дни, но нямаше да бъде интересно. Трябваше да изчакат подходящо време, затова вървяха. Уаши вървеше. А когато се умореше да върви, Гакари излизаше, за да поседи с него.
    - Тази дълга коса... не ти отива – каза Гакари... не за първи път през последния месец.
    Уаши се направи, че не го чу и продължи да се взира в огъня.
    - Нещата няма да се развият както сме ги замислили – каза изведнъ Уаши, сякаш беше получил някакво божествено прозрение.
    - Не се взирай в огъня толкова дълго – отвърна Гакари сериозно, - ще се изпуснеш където не трябва.
    Уаши продължи да седи втренчен в пламъците. Огънят не го заплашваше, това беше неговата собствена стихия. Или може би точно от самия себе си трябваше да се бои?
    Гакари беше мъдър човек. Може би защото не беше точно човек. Беше един вид призрак, но не беше онзи призрак, за когото се носеха легенди. Стотината му години можеха да се намалят наполовина с всичките му техники и отрови, но все пак се трупаха върху него, сезон след сезон. Той беше жив мъртвец. Не му оставаше много. Затова му трябваше истинския призрак. Тя можеше да му помогне. Беше си заплюл тялото на своя пръв партньор и ученик в Микадзуки, но можеше ли да си прави такива сметки. Силите на загиналия бяха толкова примамливо подходящи. Но – където и да отидеше човек, отиваше със самия себе си. Кой точно беше Гакари? Мирай нямаше как да помни това... но той определено не беше съвсем човекът, за когото се преставяше.
    Ирочничното беше, че във всяко свое ново тяло тя беше същата. Трябваше да бъде максимално същата, за да бъде възможно най-силна. Различните очи, червената коса, всичко издаваше самоличността ѝ. И все пак винаги минаваше време, преди някой да я разкрие. Повече нямаше да може да се върне в Ириуми. Там вече беше разкрита. Винаги се беше чудила и беше търсила смисъл в продължаващото си съществуване, но вечен смисъл нямаше. Нямаше и вечен живот.
    Акарасу беше любимата ѝ самоличност, макар че момичето, което беше сега, нямаше нищо общо с онова хлапе с къса коса, което всички смятаха за момче тогава. Сега не беше хлапе. Но вървеше, носейки кукла в ръце. Очите ѝ бяха превързани и скрити. Но тя вървеше напред, бавно и уверено.
    Нападнаха я, когато стигна пристанището. Шинобитата от Муракумо, които я следяха по заповед на Ямакагето, не се намесиха да ѝ помогнат. Нямаше и нужда от тях. Те бяха изпратени да проучват силите ѝ.
    „Използва прехвърлянето на съзнание, за да има по-широк обхват на наблюдение. Захвърлена на подходящо място, куклата ѝ позволява да се бие, дори ако е с вързани очи. Може да се предположи, че способностите ѝ позволяват да използва и повече от една кукла по този начин.”

    Докладите бяха кратки. Акарасу не се притесняваше, че някой анализира способностите ѝ. Беше уверена в себе си, въпреки това, че някой щеше да познава добре силите ѝ. И какво ако я убиеха? Тя и сама се оставяше да бъде убита толкова много пъти. Колкото повече пътуваше, толкова повече скривалища създаваше, толкова повече пътища за бягство от смъртта.



    [You must be registered and logged in to see this image.]


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Hitoyama no kuni

    Писане by Акарасу on Пон Юли 23, 2012 11:27 am

    „Сая, Сая!”, извикаха след нея. Тя се обърна внимателно... не беше Сая.
    „Извинете, припознах се... в гръб толкова приличате на дъщеря ми, тя има същата коса...”, каза жената и продължи напред, мърморейки си: „Къде се запиля тази мързеливка...”
    Същата коса. Акарасу остана на пътя, без да помръдва още няколко минути... „Сая, а...къде си?”... после изведнъж тръгна отново напред... Пристанищното селище беше оживено. Акарасу трябваше да го напусне с кораб и да замине за континента, но това не беше лесно. Трябваше ѝ незаконен кораб, на който да се качи, най-добре за страната на горите, оттам по суша щеше да премине границата и да влезе в страната на камъка... бяха я нападнали вчера..

    „Не е тази, тъпаци!”, крещеше главатарят на бандата, „Онази, която търсим, не е дете...” и удари един от другарите си зад врата заради грешката.
    „А тази какво да я правим?”, пита друг от тях, скръствайки ръце, „Не става за нищо.”
    „Продайте ми я”, обажда се Акарасу и се показва в светлината, която малката газена лампа хвърля в претъпкания със сандъци хамбар.
    „Гледай ти, гледай ти. Да не сте роднини?”
    „Искам я”, казва Акарасу.
    „Много странно е да искаш момиче за себе си.”
    „Идея си нямаш колко е странно”, отвръща тя.
    „Шефе, не се закачай с нея, помниш как ни подреди вчера...”
    „Какво си ти? Шиноби?”
    „Аз съм... просто зъл дух”, отвръща тя с усмивка и смъква превръзката от очите си... двете различни очи, които искрят и отнемат вниманието на противника, докато ловките пръсти на Акарасу пускат чакра нишки навсякъде и в един скоро шен момент хващат всички в тази своя паяжина. Тяло... подходящо е. Очи... Акарасу разглежда парализираните мъже. Едно синьо око. И едно кехлибарено. И едно тяло с естествено червена коса... Акарасу превързва очите на червенокосото тяло, вече готово. Не за употреба, а за запечатване. „Сая”, прошепва Акарасу, „Следващия път” Тънката игла издрасква до кръв запечатващият символ под брадичката на Сая. Знаците запечатват тялото в свитък. Свитъкът бива скрит в пещера в гората...
    „Какво е ставало тук?” мърмори дежурният наблюдател на селото, инспектирайки мястото на престъплението на сутринта...
    „Изглежда тези контрабандисти са се изпотрепали”, предполага помощникът му.
    „ Но това прилича повече на някакъв ритуал, не на разправия между престъпници... какво е минало оттук?”... още един неразрешен случай в района. Поредният. На някого пука ли му какво се случва по границата, където живеят само престъпници?


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство


    Sponsored content

    Re: Hitoyama no kuni

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Сря Авг 23, 2017 7:30 pm