by Учиха Хино Пон Апр 23, 2012 3:28 pm
Хино подскаше на запад, отдалечаваше се все повече от Ируми. Селото отдавна бе потънало в бездната, от нея също нямаше следа, а той продължаваше да скача по мокрия пясък край морето. Водата заличаваше стъпките му почти веднага, а слънцето потъваше зад хоризонта. Нямаше как да бъде изненадан. Така си мислеше. Кракът му цопна, когато поредната вода заля пясъка, но вместо да продължи да тича Хино спря, но не по зсое желание. Нещо му пречеше да се откъсне от водната повърхност. Той се вгледа в крака си, когато водата се... размърда и се обви около стъпалото му. За няколко секунди се оформи ръка, след това от водата, задържала се незнайно как като локва на мокрия пясък, се издигна цяла фигура. Освен няколкото чантички, дрънкащи от оръжия, тя нямаше нищо друго, което да показва, че е нинджа. Нямаше протектор със знака на селото си, нито пък някакъв знак по дрехите. Хино се застоя сякаш прекалено дълго, когато кожата на крака му запари на другата нинджа. Миг след това тя се обви от ярък пламък. Нападателят на Хино бързо го пусна, а момчето скочи във въздуха и се отдалечи леко. Битка. Може би това му беше нужно... Слънцето печеше зад гърба му, так че след около секунда той зърна нова сянка да се издига от водата. Трябваше ли да убия нападателя си? Всъщност... можеше ли да го направи? Обърна се и прободе новопоявилото се тяло с кунай. Отговорът на втория му въпрос си дойде сам... След секунда обаче нинджата пред него се разтече и падна на пясъка.
Вода? Имаше си работа с водна нинджа, а той беше заобиколен от вода. Отскочи назад, приземявайки се върху вече сух пясък, който вълните не можеха да достигнат. След това продължи да скача все по-навътре в гората, следван от нападателя си. В гората беше влажно, но той нямаше време да търси изход от нея. Отскочи от поредното дърво, след което се завъртя и хвърли няколко шурикена по противника си. Мъжът срещу него извади от една от многобройните си чантички кунай и отби шурикените му до един. Хино мръдна почти незабележимо пръсти и отблъснатите оръжия се насочиха обратно към непознатата нинджа, а Учихата направи знаци с ръце. След като шурикените се забиха в дървото зад противника му, той вдиша дълбоко и изстреля сравнително добра огнена топка. Нападателят му нямаше време за да направи техника и да спре атаката му, не успя и да я избегне напълно. Левите му ръка и крак преминаха за кратко през огъня, а секунда преди огъня да се изчисти към Хино летяха три водни топки. Сега той нямаше да може да ги избегне. Но до някъде беше доволен от това. Очите го заболяха, колкото да покажат че се случва нещо, след това всичко се случи от само себе си. Той се наведе и падна от клона, а когато доближи земята се завъртя и стъпи на крака, след което понечи да нападне отново, но нинджата я нямаше... След като се оглежда предпазливо няколко секунди най-накрая се увери, че няма да бъде нападнат точно сега и седна на земята, като прикри очите си с ръка. След толкова тренировки му трябваше просто още малко практика за да активира доуджутсуто и ето че сега шаринганът блестеше в очите му.
» Лаф4е
» Лъки Узумаки
» Мейкю
» Mori no kuni
» По пътя към Мейкю...
» Ishi no kuni
» Работилницата
» Водни приключения