by Саске Вто Юни 26, 2012 8:38 pm
Беше тъмно. По - тъмно от обичайното. Този път бе различно, нямаше лампи, които да осветяват... дори малко. Усещаше се как по пода имаше пода, през която момчето вървеше. Тя бе до глезените му, но то не обръщаше внимание на това. Имаше причина да е тук, трябваше да свърши това, за което бе дошъл. Но дали щеше да успее?! Самото място беше зловещо, сякаш бе различно от преди. Много неща можеха да му се привидят в тъмното, но дали бяха истински?! Сенки, едва открояващи се от тъмнината се движеха насам- натам. Чуваха се капките... зловещите капки, които падаха, издавайки шум, когато докоснеха водата. Макар и леко уплашен, той продължаваше да върви. Увереността му бе по - малка, от колкото, когато беше в началото, когато се реши на това. Стъпките му го доведоха до клетката. Огромната, метална клетка, която поддържаше баланса. От този баланс зависеше живота на младата Учиха. Саске се допря до решетката и чу зловещ глас. Той нямаше на кого да бъде, освен на демона. В това място, в това помещение, забутано в съзнанието на чунина, командваше той - Кюби.
- Саскееее - ръмжеше звярът, който бе разгневен от унижението, което получи, беше унижен, че едно хлапе успя да го измами и да вземе под контрол чакрата му. Едно хлапе вече можеше да използва част от силата му, когато си поискаше. Останалата част ли?! Останалата част, Учихата щеше да получи, едва когато лисицата поискаше, когато тя беше сигурна, че може да му се довери. Че няма да я използва напразно, както предишните й джинчуурикита правеха - какво правиш тук, нещастнико малък?! Разкарай се от тук, няма да получиш нищо...
- Курама - сама, нали така е името ти... , кралю на биджутата, дойдох тук не, за да се бия с теб, а да преговаряме. Виж, бих искал с теб да станем приятели, да участваме в битки заедно. Нека тази огромна сила, която таиш в себе си, да не стои така, без да бъде използвана. Помогни ми да овладея твоята сила. Изпитах съвсем малка част от нея... и се почуствах невероянто...
- Не, ти си като останалите, не се подмазвай нарочно, няма да получиш, това което искаш. Всички сте едни и същи, третирате ме като домашен любимец, все едно сте нещо повече от мен, по - силни от мен. Използвате силата ми, за да сеете разруха и страдание по света...
- Напротив - усмихна се хлапакът - може да не ти изглеждам така, но аз съм искрен. Знам, че притежаваш огромна сила и няма как да стане, но бих искал да те третирам като равен, да си помагаме...
- Не ти вярвам, хлапе, докажи, че греша!
- Виж, Курама, наближава война. Това, за което говориш.... ако позволя тази война да започне, разрухата и страданието са сигурни! Искам да сме приятели, за да може участието ни в тази война да бъде истинско, когато имаш желанието да ми помогнеш, тогава ще е съвсем различно. Знам, че за да заема част от чакрата ти, аз трябва да ти платя с моя такава....
- Успя, до някъде да ме разчувстваш, момче... продължавай!
- Ако постепенно станем приятели, то ти ще ми помагаш с увладяването на техники, а и може би ще правиш компромис и ще взимаш по - малко от моята чакра, ако не и никаква... Знам, че не си се разбирал с никое придишно джинчуурики, искам да съм първият, с който ще се сприяделиш и ще се бием " рамо до рамо"....
- Хлапе, вече не те мразя, както преди, успя да ме убедиш до някъде, ще си помисля... сетих се, ще ти дам малко от чактрата си, и ако успееш да увладееш мантията, ако успееш да оформяш от нея ръце, нокти и други неща... ще се съглася и ще ти дам достъп до цялата си сила... навит ли си?
- Да, сър, благодаря ти, лисичко!
- Да те видим какво ще направиш, Учиха!
» Лаф4е
» Лъки Узумаки
» Мейкю
» Mori no kuni
» По пътя към Мейкю...
» Ishi no kuni
» Работилницата
» Водни приключения