Лаф4е

Akarasu написа:------------------------------------------------

Селото, скрито в лабиринта, беше най-старото скрито село. Не се беше променяло от самото си създаване, вероятно защото беше построено по перфектен начин. Беше построено около способностите на клана Яманака. Буквално.
Ишикагето вървеше по тъмните коридори през подземията на лабиринта. Онези, които живееха в Мейкю, бяха свикнали с усещането, че са следени, със заплахата, че могат да бъдат спрени на място и да умрат, без да могат да се защитят. Единствено Хюга можеха да се противопоставят на Яманака, защото можеха да видят чакрата им и да се предпазят от нея... евентуално. Чакрата, протичаща из цялото село и отвъд него – в стените на лабиринта. Чакрата, която можеше да скове на място всеки, които беше неканен гост тук, всеки, който беше неудобен жител на селото. Но селото не можеше да оцелее на същото равнище както доесга без тази човешка защита. Затова Хюга и Яманака съжителстваха в неразделима симбиоза толкова векове. В името на селото... Яманака бяха скрити в сенките и в стените. Хюга бяха официалните управители на селото.
Тайната на защитата не беше кой знае каква тайна, всеки можеше да се досети за нея, ако познаваше уменията на клана Яманака и легендите за неприкосновеността на лабиринта. Но все пак... никой не беше виждал тази истина с очите си. Никой, освен най-доверените шинобита в Мейкю. Ишикагето влезе през последната врата сам. Всичко, което се каза зад нея остана тайна.
--------------------------------------

Statistics написа:Нашите потребители са написали 500 мнения