by Акарасу Пон Юли 23, 2012 11:27 am
„Сая, Сая!”, извикаха след нея. Тя се обърна внимателно... не беше Сая.
„Извинете, припознах се... в гръб толкова приличате на дъщеря ми, тя има същата коса...”, каза жената и продължи напред, мърморейки си: „Къде се запиля тази мързеливка...”
Същата коса. Акарасу остана на пътя, без да помръдва още няколко минути... „Сая, а...къде си?”... после изведнъж тръгна отново напред... Пристанищното селище беше оживено. Акарасу трябваше да го напусне с кораб и да замине за континента, но това не беше лесно. Трябваше ѝ незаконен кораб, на който да се качи, най-добре за страната на горите, оттам по суша щеше да премине границата и да влезе в страната на камъка... бяха я нападнали вчера..
„Не е тази, тъпаци!”, крещеше главатарят на бандата, „Онази, която търсим, не е дете...” и удари един от другарите си зад врата заради грешката.
„А тази какво да я правим?”, пита друг от тях, скръствайки ръце, „Не става за нищо.”
„Продайте ми я”, обажда се Акарасу и се показва в светлината, която малката газена лампа хвърля в претъпкания със сандъци хамбар.
„Гледай ти, гледай ти. Да не сте роднини?”
„Искам я”, казва Акарасу.
„Много странно е да искаш момиче за себе си.”
„Идея си нямаш колко е странно”, отвръща тя.
„Шефе, не се закачай с нея, помниш как ни подреди вчера...”
„Какво си ти? Шиноби?”
„Аз съм... просто зъл дух”, отвръща тя с усмивка и смъква превръзката от очите си... двете различни очи, които искрят и отнемат вниманието на противника, докато ловките пръсти на Акарасу пускат чакра нишки навсякъде и в един скоро шен момент хващат всички в тази своя паяжина. Тяло... подходящо е. Очи... Акарасу разглежда парализираните мъже. Едно синьо око. И едно кехлибарено. И едно тяло с естествено червена коса... Акарасу превързва очите на червенокосото тяло, вече готово. Не за употреба, а за запечатване. „Сая”, прошепва Акарасу, „Следващия път” Тънката игла издрасква до кръв запечатващият символ под брадичката на Сая. Знаците запечатват тялото в свитък. Свитъкът бива скрит в пещера в гората...
„Какво е ставало тук?” мърмори дежурният наблюдател на селото, инспектирайки мястото на престъплението на сутринта...
„Изглежда тези контрабандисти са се изпотрепали”, предполага помощникът му.
„ Но това прилича повече на някакъв ритуал, не на разправия между престъпници... какво е минало оттук?”... още един неразрешен случай в района. Поредният. На някого пука ли му какво се случва по границата, където живеят само престъпници?
Сря Фев 26, 2014 12:52 pm by Акарасу
» Лаф4е
Пет Окт 12, 2012 2:44 pm by Акарасу
» Лъки Узумаки
Сря Окт 03, 2012 5:57 pm by Акарасу
» Мейкю
Сря Сеп 26, 2012 9:22 pm by Шизука
» Mori no kuni
Сря Сеп 12, 2012 1:13 pm by Шизука
» По пътя към Мейкю...
Нед Сеп 02, 2012 8:50 am by Саске
» Ishi no kuni
Чет Авг 30, 2012 3:14 pm by Акарасу
» Работилницата
Вто Авг 21, 2012 8:35 am by Саске
» Водни приключения
Чет Авг 16, 2012 10:43 am by Шизука