Име - Hino (огнен, огън) Uchiha (Ветрило)
Рожден ден на героя: 26 януари
Години - 12
Страна - Karyuuhou no kuni
Село - Ириуми
Клан - Учиха
Кекей генкай - Шаринган (неактивиран)
Ранг - Генин
Класификация -
Отбор -
Чакра тип - Огън
Джуцу:
Каварими – Замяна
Хенге – Трансформация
Бушин - Клонинг
Оръжия – шурикени, кунаи, шурикен „Вятърна мелница”, експлодиращи бележки
История – Поредният следобед. Този път обаче по-специален. Хино вървеше по улицата, както обикновено спокоен и сериозен, макар в него да бушуваше радостта от завършването. Като всеки Учиха се беше представил отлично на всички изпити.
Слънцето залязваше, време беше и сестра му да се върне.
Тя беше джоунин Учиха, единственият от семейството на Хино. Макар че често, прекалено често, ходеше на мисии и отсъстваше от вкъщи, тя намираше време и за него. Не тренираше с него много често, но когато това ставаше Хино се опитваше да проточи тренировката за да е по-дълго със сестра си. Понякога тя му разказваше за родителите му...
Колкото до тях... Учиха кланът беше прочут отдавна с бруталния начин за получаване на Мангекьоу Шаринган. Двамата са си били взаимно най-близки, но и двамата са искали сила. Заслепени от нея една нощ се впускат в битка докато не настъпва последният удар. Последен и за двамата. И то наистина последен. Двамата се пробождат взаимно и заедно падат мъртви.
Сестра му не обичаше да говори за това, Хино също, тъй като това само влошаваше и без това винаги тежката атмосфера. И докато мислеше за нея вратата се отвори и вътре влезе самата тя. Погледът и се спря на Хино и по-скоро на челото му, където сега седеше протекторът му за глава.
- Честито... Нашите биха се гордяли – Хино кимна в знак на благодарност. След няколко минути мълчание сестра му отново проговори – Трябва да тръгвам. Току що бях при Карюхоукагето и получих мисия. Ще отсъствам няколко дни.
Добре – отговори Хино и я погледна. Както винаги готова за битка... Отново щеше да замине без да е ясно дали ще се върне. Или по-скоро дали ще се върне жива. Хино не познаваше родителите си, не искаше да загуби и сестра си. Нея единствена все още я беше грижа за него. И макар че и двамата не си пилееха думите в безсмислени разговори само когато бяха в една къща той се чувстваше по-сигурен.
- Може би ще ме изненадаш с някоя нова техника? – тя го потупа по главата след което се обърна и излезе, следена от погледа на момчето. Беше права. Време беше да се захване със обучението си и да понаучи нещо. Беше завършил академията, но все още му предстоеше да научи много и да измине дългия път на шинобито.
Сря Фев 26, 2014 12:52 pm by Акарасу
» Лаф4е
Пет Окт 12, 2012 2:44 pm by Акарасу
» Лъки Узумаки
Сря Окт 03, 2012 5:57 pm by Акарасу
» Мейкю
Сря Сеп 26, 2012 9:22 pm by Шизука
» Mori no kuni
Сря Сеп 12, 2012 1:13 pm by Шизука
» По пътя към Мейкю...
Нед Сеп 02, 2012 8:50 am by Саске
» Ishi no kuni
Чет Авг 30, 2012 3:14 pm by Акарасу
» Работилницата
Вто Авг 21, 2012 8:35 am by Саске
» Водни приключения
Чет Авг 16, 2012 10:43 am by Шизука