Shinobi world

РПГ с измислени герои. Проявете въображение, когато си създавате характери. Селата и страните също са измислени, прочетете правилата и научете повече за системата, преди да решите дали искате да станете част от нея. Ириуми - Соракаге Аней Мейкю Дамарикому Муракумо Ранпу-сато

Latest topics

» Мисии
Сря Фев 26, 2014 12:52 pm by Акарасу

» Лаф4е
Пет Окт 12, 2012 2:44 pm by Акарасу

» Лъки Узумаки
Сря Окт 03, 2012 5:57 pm by Акарасу

» Мейкю
Сря Сеп 26, 2012 9:22 pm by Шизука

» Mori no kuni
Сря Сеп 12, 2012 1:13 pm by Шизука

» По пътя към Мейкю...
Нед Сеп 02, 2012 8:50 am by Саске

» Ishi no kuni
Чет Авг 30, 2012 3:14 pm by Акарасу

» Работилницата
Вто Авг 21, 2012 8:35 am by Саске

» Водни приключения
Чет Авг 16, 2012 10:43 am by Шизука


    Учиха Уаши

    Share
    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Учиха Уаши

    Писане by Акарасу on Сря Яну 18, 2012 3:42 pm

    [You must be registered and logged in to see this image.]

    Име Учиха[You must be registered and logged in to see this link.]
    рожден ден на героя: 29.05
    години-23
    страна- страната на вулканите
    село-Ириуми гакуре
    клан- Учиха
    кекей генкай- шаринган ( мангекьо шаринган)
    ранг- джонин /
    класификация- S-class missing nin
    отбор – unknown
    Чакра тип- огнена, въздушна
    Джуцу- (ще се допълват, когато стане ясно какви точно са техниките ум или когато някой вземе този герой)
    оръжия- (-//-)

    [You must be registered and logged in to see this image.]

    Ето какво знаем за него дотук в играта:


    …..Саске се онесе в своите си мисли.Той си припомни за мисията си при вулкана,където Кюби се бе развилнял,от това го побиваха тръпки,а като си помислеше,че трябва да се научи да контролира звярът,скрит в него,му ставаше лошо....Но той се опомни и добави..
    -Да,ситуацията е нормализирана...
    След дълги разговори за инцидентът,настъпи момента,съюзниците на Бездната попитаха къде е джинчуурикито и къде е то,но Учихата им каза,че не могат да споделят тази информация,но приемникът на Кюби е скрит на безопастно място и е добре,а самоличността му остава в тайна...поне за сега.
    -Сигурно разполагате с повече информация за този,който издирва чудовището?!-попитаха пратениците от Бездната.
    -Ами известно ни е,че този,който го преследва е Учиха и се казва...
    Когато чу името,на Саске му причерня.
    -Нима,бра-браттт мии?!?(WTF?!)
    -Да,Уаши Учиха...той е този,който се стреми към вземането на конрол над Кюби...
    В този момент младият чунин,се стъписа,той си припомни,когато брат му бе грижовен и се интересуваше от него,докато не изби семейството си и не напусна селото…………

    [You must be registered and logged in to see this link.]



    ……..
    - Изпратете им съобщение за среща на границата - обяви кагето. - А междувременно наш отряд да продължи наблюдението на вулкана. Освен това ще засилим охраната по границите и в самото село. Не искам Учиха Уаши да застане на пътя ми...отново...
    Кагето си спомни за първата си и единствена среща с този престъпник и спокойното му лице натежа от ярост и угриженост. По онова време Учихата беше още хлапе,, но беше вече толкова силен. Беше извършил поредното клане, неотменна част от традициите на клана Учиха. Беше се сдобил с неугасващи очи. От Ириуми бяха поискали помощ от Муракумо да задръжат Учихата, бягащ към границата между двете страни, да го задържат, докато отрядите от Ириуми го настигнат, за да се бият с него. Но той беше преминал през граничните патрули като лятна буря, така типична за периода на летните месеци на територията на острова... Ямакагето още тогава беше осъзнал, че хлапето беше заплаха не само за Ириуми. Беше се опитал да го спре лично. И едва не беше изгубил живота си. Сега Учиха Уаши се завръщаше по родните си земи, след като следите му бяха изгубени години наред. Където и да се беше крил, в Аней, Дамарикому или в Мейкю, там със сигурност не беше развивал способностите си за нещо друго, освен за да ги използва за разрушение.
    Ямакегето изпрати хората си да вършат наредените им задачи и остана сам в широкия си кабинет, забил лакти в бюрото и брадичка и здраво събраните си в юмруци пръсти, замислен за всичко, което можеше да се случи, ако демоничните опашати зверове бъдеха освободени или пък контролирани. Каква беше целта на Учихата? И с кого или по-точно за кого работеше той. Ямакагето се надяваше шпионите му скоро да у донесат и тази информация…..

    [You must be registered and logged in to see this link.]



    Последната промяна е направена от Канаме Джун на Съб Апр 28, 2012 6:33 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Учиха Уаши

    Писане by Акарасу on Съб Мар 31, 2012 7:24 am


    Новолуние
    Мантите им бяха черни. Обикновени престъпници... това можеше да си помисли за тях Уаши, когато се сблъска с тях за първи път, когато те нападнаха на чуунинските изпити, но си тръгнаха, сякаш просто бяха тествали уменията си. Ня бяха търсили нищо конкретно и никого там... Шинобитата на Аней не бяха добре дошли на всички и всякакви общи за другите страни събития...
    Не бяха обикновени престъпници, просто в тях имаше нещо, което оставаше неразбиреамо. Нападнаха отново две години по-късно, пак в Ириуми, където се беше провел онзи злополучен чуунински изпит. Нанесоха много щети, но този път сякаш търсеха нещо. Някого. "Защо не търсеха мен?", казваше си Уаши, представяше си, че съществуването му може да бъде важно по някакъв начин. Начин, който тогава не усещаше в Ириуми.
    Те не го преследваха, не го вербуваха, не му внушаваха неща и не го лъжеха, за да го привлекат. Не търсеха него. Той сам отиде при тях. Но за да бъде сигурен, че ще го приемат, трябваше да има подходяща история, за да докаже, че е силен. Така че една нощ Уаши уби собственото си семейство. Вярваше, че е направил това за себе си, вярваше, че всеки трябва да направи жертва, за да получи сила. И че само така шиноби може да престане да бъде оръжие на някой друг и само така може да придобие истинска сила...
    Джун не беше впечатлена от тази история, тя искаше да знае за Микадзуки.
    - Нинджите от Анейгакуре - каза ѝ Уаши - са всъщност предатели от всички страни...
    Анейгакуре, където Джун винаги беше искала да отиде и където чувстваше, че беше нейното място...
    - Микадзуки е специалният таен отряд Аней. Мисиите, които изпълняваме, са поръчвани от други села... или от платежоспособни хора... Аней не иска да участва в нова война, просто ще гледа как другите страни ще се унищожат една друга...
    - И тогава какво? - попита Джун, а Уаши я погледна много несериозно и каза:
    - Ти живееш от толкова дълго... колко от дългосрочните ти планове са се сбъднали?
    - Нямам дългосрочни планове - отвърна тя.
    - Аз също - каза Уаши и погледна луната, която почти навлизаше в новолунната си фаза...


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Учиха Уаши

    Писане by Акарасу on Съб Апр 28, 2012 5:59 pm

    Косата на Уаши хД (откъслечни спомени)


    [You must be registered and logged in to see this image.]


    „Пак изглеждаш добре”, каза тя, или по-скоро го прошепна с последния си дъх. После тялото ѝ се отпусна в ръцете му. Уаши на показа емоции. Не изпитваше нищо към това момиче, освен дълга да я върне в селото и да я предаде на семейството ѝ за погребение. Беше ли напълно неспособен на емоции? Да изпитва каквато и да било привързаност и обич? Любов. Няколко месеца по-късно той уби родителите си, за да изпробва своята чувствителност. Оказа се, че те му бяха безразлични. Смъртта им беше... излишна, но все полезна. Беше просто страница, или по-скоро само изречение от бинго книгата на АНБУ-отряда, който вече щеше да е по петите на Уаши.
    Той не мислеше много за външния си вид. Интересуваха го само тренировките. Просто прибираше косата си на ниска опашка и излизаше от вкъщи за поредната тренировка. Поредната мисия...


    Нинджите в черни роби нападнаха Ириуми и околностите му няколко пъти, никой не успяваше да ги спре. Кои бяха... и какви...


    „Ще отложим приемането ти в АНБУ засега”, беше му обяснил карюхокагето, „Моментът не е подходящ да се вклюючват нови членове в отряда...” Уаши се примири с решението му. Беше още млад, нямаше закъде да бърза. Или имаше...

    „Призракът може да се всели в теб и да вземе тялото ти”, разправяше Микадо, а съотборникът ѝ Гоедон настояваше: „Не, не може да се всели във всеки! Само в определени хора!!”. Уаши слушаше отстрани и разстждаваше сам за себе си – призраци не съществуваха. Същестуваше само шиноби, който умееше да превзема съзнания, следователно – можеше да превземе което си поиска сънзание...
    „Микадо е права”, каза Уаши по едно време, без да добавя нищо в подкреша на заключението си. Другите двама млъкнаха. Очите на Микадо светнаха от щастие – Уаши смяташе, че тя беше права. Може би все пак я харесваше... Учителят им закъсняваше...


    Не бяха обикновени престъпници, просто в тях имаше нещо, което оставаше неразбиреамо. Нападнаха отново две години по-късно, пак в Ириуми, където се беше провел онзи злополучен чуунински изпит. Нанесоха много щети, но този път сякаш търсеха нещо. Някого. "Защо не търсеха мен?", казваше си Уаши, представяше си, че съществуването му може да бъде важно по някакъв начин. Начин, който тогава не усещаше в Ириуми.


    Подготовката за чуунинския изпит беше стриктна. Всеки уастник беше старателно проверяван. Въпреки това нарушители бяха пропуснати сред огражденията на Вулканичнния остров... Уаши участваше в охраната на изпитите тогава, вече като част от АНБУ отряда. Микадзуки отново нападнаха отвътре... Нанесоха много щети, но този път сякаш търсеха нещо. Някого. "Защо не търсеха мен?", казваше си Уаши, представяше си, че съществуването му може да бъде важно по някакъв начин. Начин, който тогава не усещаше в Ириуми.
    „Не е твоя работа да знаеш повече за Миказдуки, затова си в АНБУ, за да не задаваш въпроси, а да вършиш задачите си без да говориш много”, беше му обяснил третия Карюхокаге, преди да го ипрати от кабинета си. Дори не знаеше на кого говори и кой беше зад маската. Един истински Учиха нямаше как да търпи подобно отношение... Тогава Уаши разбра... че не беше безчувствен. Че обичаше и уважаваше себе си повече, отколкото можеше безчувствено да понася командите и господарското отношение...

    Само няколко часа преди това Микодо умря в ръцете му.

    Той чу вика ѝ и се затича още по-бързо към битката. Закъсня, тя беше пробопдена... Той се спусна да отмъсти, не - да спре врага, който беше опасен за всички на острова. Микодо се явяваше на първия си чууиниски изпит... Къде беше Гоедон... Мислите на Уаши прескачаха... тези двамата не му бяха приятели от академията, а просто съученици... Мъжът въобще не се опитваше да избяга от Уаши, напротив, подмамваше го в капан... жицата се опъна и изсвистя във въздуха зад него...Уаши успя да се наведе навреме, преди тя да беше отнесла главата му... Косата му се разпръсна, отнесена от полъха на вятъра, нахлуващ от морето... Онзи се изсмя... „Не ме преследвай... и да ме победиш, какво печелиш? Не знаеш нищо за света, в който живееш, хлапе”. На Уаши не му пукаше за света, в който живее. До онзи момент. Тогава разбра, че му пука. За него самия и за неговия собствен свят. „Новолунието е след два дни”, каза онзи и си тръгна необезпокояван, докато Уаши стоеше втрещен и размишляваше над думите му. Най-тъмната нощ предстоеше...

    Той се наведе над нея и свали маската си, с която паднаха още няколко кичура коса... „Пак изглеждаш добре”, каза тя, или по-скоро го прошепна с последния си дъх.

    Два вечера по-късно Уаши уби родителите си и избяга от Ириуми. В най-тъмната нощ. Но имаше места, където тъмнината беше... вечна... селото, скрито в небесната сянка и – Анейгакуре.
    Очите на Уаши нарушиха мрачното спокойствие на групата. Бяха го усетили, разбира се, но не се страхуваха от него, той беше предизвикателство.
    „Още ли искаш?”. Уаши беше окървавен, окъпан в кръвта на семейството си, косата му стърчеше на една страна... „Искам много повече”, отвърна той. И стана част от Микадзуки. Повярва в това, че след всяка нова луна идва пълнослуние, че след всяко зло – идва добро, след всяка война – мир. Но и обратното. Нищо от това не можеше да бъде предотвратено, но можеше да бъде организирано в нечия полза. Най-добре в своята собствена...

    Той се сепна и вдигна глава.. да не би да беше задрямал? Луната беше сърповидна. Нощта беше пълна с призрачни спомени. Той мислеше за нея... Липсваше му времето, когато самият той все още не беше призрак... когато можеше просто да върже косата си и да излезе навън, без да мисли за това какво би било, ако реши да я отреже, как ли би изглеждал. Сега знаеше, че отрязаната коса щеше да порасне, но въпреки това... не искаше да се връща към този свой образ...

    [You must be registered and logged in to see this image.]

    Пътят към Мейкю беше самотен, когато единственият ти другар беше запечатан в свитъка си, ти беше поел отговорността да го пазиш...
    Когато пристигна в Аней, за да бъде официално приет за член на Миказдуки, Уаши вече беше се доказал по пътя натам в няколко „мисии”, в които групата уби един див звяр, тероризиращ малко селце в южната част на страната на Горите, както и при справянето с двама престъпници. За първата задача Миказуки получиха или по-скоро поискаха солидно възнаграждение, а вторите два пъти, когато им се наложи да положат усилия за добра кауза, те взеха плячката на убитите от тях престъпници, която те пък бяха откраднали от хората... Справедливо ли беше? Беше закономерно. Микадзуки не се изтъкваха като герои или праведници, не вярваха, че целите им са благородни. Населението в страната на горите обаче ги уважаваше и им се кланяше като на свои спасители. Идеологията за хармонията между добро и зло беше проникнала дълбоко в самото общество, тоест една от целите на Микадзуки вече беше постигната. Самият Уаши се сблъска с това да бъде благославян и хора да падат в краката му, само защото носеше черната мантия и протектора за глава, маркиран с кунай... В началото той работеше само в страната на горите, докато по-висшите се убедиха, че могат да му вярват, за да му дадат по-сериозна мисия. Не им трябваше много време, за да му повярват. Уаши беше покорен. Беше изпълнителен и прецизен... Тогава го запознаха с Гакари... Двамата си пасваха. Не говореха много. Много работеха. А и бяха от един и същи регион. Затова скоро ги изпратиха да се завърнат в страната на вулканите. Трябваше да нападнат Ириуми. По чия поръчка... не беше ясно. Трябваше да изглежда като опит да се отвлече джинджуурикито на Кюби. Страната на вулканите беше една от малките, не беше най-великата и беше някак неприемливо точно тя да притежава най-могъщия опашат звяр.
    Уаши беше решил, че Гакари е онзи прословут призрак от страната на небесната сянка, от когото се страхуваха, човек на повече от двеста години, който вземаше разни неща от разни хора и ги съединяваше със себе си, за да се поддържа жив. Уаши скоро разбра, че в това няма нищо призрачно, беше просто медицина.Странна, отблъскваща и едновременно очарователна наука.

    Отиваха към Ириуми, когато Гакари заяви, че ще отиде в своето село и оставя задачата на младия Уаши, че е убеден, че хлапето ще се справи. Уаши дори не можеше да използва мангекьо шаринган... Всъщност зад гърба му се говореше, че никога няма да достигне следващото ниво на шарингана, понеже за него се изискваше човек да може да се трогва и да бъде разтърсен емоционално, а Уаши не умееше нито да мрази, нито да обича, нито да се ядоса и разсърди за каквото и да било.
    Струваше му се, че го бяха забравили, че никой в родното му село не се страхуваше от него. Не го потърсиха, не го гониха. Не го ли смятаха за полезен? И все пак дори тези мисли не можеха да го разстроят. Да го пробудят.
    Уаши потопи Ириуми в огнен дъжд. Атаките на защитните сили на селото не го достигнаха, защото той гледаше отвисоко пламналата линия, километричен огнен път, който изглеждаше забележително, гледан от въздуха... Гакари щеше да хареса това... така си мислеше Уаши.

    Огромният ястреб го отнесе през границата в страната на планините и го остави на едно било там. Още щом птицата-демон беше отзована, отрядите на Мукакумо изкочиха и нападнаха Уаши, начело с Ямакагето... този така противен за Уаши тип, който така упорито се бореше за всичко и настояваше на своето. Като например настояваше за съюза между Ириуми и Муракумо... две толкова различни села. Настояваше, че Ириуми са негови приятели, опитваше се едва ли не да ги промени, но системата за обучение на нинджи на селото скрито в бездната произвеждаше хора, които не ценяха особено приятелството. Шинобитата там бяха програмирани на послушание чрез свободата на действие, която получаваха. Лошите им постъпки рядко бяха наказвани. Те можеха да бъдат злодеи, когато поискат и без последствия в собственото си село. Това до голяма степен ограничаваше желаещите да избягат и да станат предатели. Никой не се чувстваше подтистнат от системата, защото тя позволяваше волности. Е, почти никой, но като цяло системата работеше. Онази сутрин, на онова планински плато Уаши не се изправи пред ямакагето, говорейки му за това как смята, че политиката му на приятелство с Ириуми е нелепа. Не беше нелепа, беше полезно да имаш съюзник все пак, за да го използваш... но в този случай Ириуми се възползваха от съюза много повече, отколкото Муракумо. Уаши се изправи пред ямакагето като продукт на системата в страната на вулканите – човек, който нямаше ясно разграничени представи за добро и зло, а само за правилно и неправилно...
    Катаните им се сблъскаха във въздуха, изсвистяха и издрънчаха. Хората на ямакагето започнаха да се отдръпват, никой не смееше да се намеси в битката на своя лидер, а битката се разпростря като пожар...Ямакагето беше подготвен да се бие с Уаши, без да поглежда в очите му, за да не попадне в генджуцу. Уаши трябваше да го допусне по-близо до себе си, за да може да издебне грешка от негова страна, атаките от разстояние на вършеха работа... Хладното спокойствие на шарингана заблестя в погледа на Ястреба...

    - Мангекьо шаринган – каза Гакари, когато завари облещения Уаши в пещерата, в която беше уговорена срещата им.
    - Можеш ли да ми помогнеш за раната? – попита Уаши и разтвори мантията си, под която на гърдите му зееше прободна рана.
    - Мога – отвърна Гакари и се наведи да прегледа пораженията... Уаши се беше оставил да бъде прободен от оръжието на противника само и само за да се изправи лице в лице с него. Очи в очи. Беше го хванал в генджуцу, от което ямакагето се възстановяваше дни наред в болницата. Уаши се беше освободил... от страха, от малкото страх, който таеше в себе си, от болката си. Беше признал пред себе си, че посвещава живота си на мига, не на вечността, че ще живее и ще се бие всеки път с цялото си сърце. Че е готов да си случи с МШ и че е готов да изгуби зрението си, когато му дойде времето...


    - Косата ти е пораснала – констатира Гакари и се протегна, за да намести схванатите си прешлени.
    - Да – отвърна Уаши бестрастно. – Ще вървиш ли с мен?
    - Да. Ще повървя малко – каза Гакари двамата продължиха пътуването си към селото, скрито в лабиринта рамо до рамо


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство


    Sponsored content

    Re: Учиха Уаши

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Пон Ное 20, 2017 1:42 pm