Shinobi world

РПГ с измислени герои. Проявете въображение, когато си създавате характери. Селата и страните също са измислени, прочетете правилата и научете повече за системата, преди да решите дали искате да станете част от нея. Ириуми - Соракаге Аней Мейкю Дамарикому Муракумо Ранпу-сато

Latest topics

» Мисии
Сря Фев 26, 2014 12:52 pm by Акарасу

» Лаф4е
Пет Окт 12, 2012 2:44 pm by Акарасу

» Лъки Узумаки
Сря Окт 03, 2012 5:57 pm by Акарасу

» Мейкю
Сря Сеп 26, 2012 9:22 pm by Шизука

» Mori no kuni
Сря Сеп 12, 2012 1:13 pm by Шизука

» По пътя към Мейкю...
Нед Сеп 02, 2012 8:50 am by Саске

» Ishi no kuni
Чет Авг 30, 2012 3:14 pm by Акарасу

» Работилницата
Вто Авг 21, 2012 8:35 am by Саске

» Водни приключения
Чет Авг 16, 2012 10:43 am by Шизука


    Kiri no kuni

    Share
    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Kiri no kuni

    Писане by Акарасу on Чет Дек 29, 2011 8:46 am

    Това е страната на мъглата, селото ѝ е селото, скрито в тишината - Damarikomugakure

    В тази тема пишете, когато сте някъде неопределено къде на територията на страната, например ако пътувате
    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Kiri no kuni

    Писане by Акарасу on Съб Апр 07, 2012 11:06 am

    Продължение от -> [You must be registered and logged in to see this link.]

    Гакари, кукловодът...


    Пътят отново не я доведе до Аней, но тя вече беше претръпнала, беше се примирила, че това село винаги щеше да ѝ се изплъзва. А и вече знаеше, че хората, които го управляваха и които я интересуваха, можеше да срещне и извън Аней...
    Джун вече се беше замислила защо Уаши беше дошъл сам. Екипната работа беше задължителна дори за злодеите. Да работиш сам означаваше, че си отхвърлен и вероятно неспособен... Точно затова Джун винаги се връщаше в Ириуми, търсеше си отбор, умираше, изчезваше и ставаше партвньор на няко престъпник, после след време отново се връщаше в Ириуми... Всеки си имаше ако не равнопоставен партньор, то поне помощник. Или беше нечий помощник... Уаши най-после извади своя скрит партньор от джоба си и го разстели на земята във влажната пещера, където се прикриха за през нощта. Нещото се разпечата от свитъка и се изправи.Носеше всички характерни белези на шиноби от Небесната сянка. Мирай се нацупи. Не го познаваше, а той очевидна знаеше доста за нея... Друг кукловод като нея. Почти като нея.
    Уаши сплете пръстите си и облегна брадичката си в тях, намествайки се удобно, за да изслуша разговорът, който предстоеше.
    - Най-после се срещаме - каза червенокосото момче на червенокосото момиче. - Трябва да кажа, че се вълнувам, макар че тялото ми не е способно да го покаже.
    - Че какво ми е на тялото ти? - попита нервно Джун.
    - Отровата потиска сетивата ми и изразяването на емоциите ми.
    - Значи ме доведохте чак дотук, за да подобря състава на животоподдържащата ти отрова? - ухили се Джун.
    - Не. Разбира се. Нека първо ти се представя. Казвам се Гакари. И знам за теб от баща ти.
    Джун се съмняваше. Макар че... той можеше да е доста стар. Отровите правеха чудеса... Още преди Джун да постигне своето безсмъртие, мнозина от шинобитата от родното ѝ село се бяха прочули с опитите си... Оставаха млади и живо по-дълго, но не завинаги. Никое тяло не можеше да остане живо завинаги. Телата трябваше да се сменят. Нима баща ѝ беше издал тайната ѝ на някого. Запечатването...
    - Моите родители загинаха във войната, в което и ти си загинала. Баща ти беше мой учител и наставник след това. Много исках да го накарам да се гордее с мен, стараех се в тренировките. Знаех, че той няма да ме приеме за свой син, но ми стигаше да виждам, че ме уважава...
    - Не си ли прекалено откровен? - прекъсна го тя. - Това е първата ни среща.
    - Всъщност не е. Виждал съм те и преди. Ти също си ме виждала, но може би си забравила.
    - Искала съм твоето тяло? - предположи тя.
    - Да. Или не. Не знам. Веднъж заварих баща ти и теб, разбира се не знаех, че си ти. После той ми каза, да стоя далеч от него и да се пазя. Отхвърли ме, но аз не се отказах, докато не разбрах, че той е искал да ме предпази от теб.
    - Така е, аз съм хищник.
    - Приличаме си, Мирай. Аз станах твой последовател, макар и без ти да знаеш това. Търсех начин да повторя постигнатото от теб.
    - Не си успял.
    - Не. Не успях.
    - И молиш за помощ...
    - Не моля за нищо и не искам от теб нищо, което ти сама не би решила да дадеш... Последвах следите ти чак до Аней, но там ти отново ми се изплъзна. Затова пък останах там и станах част от Микадзуки.
    - Постигнал си нещо, което аз не успях - каза Джун троснато.
    - Работи с нас, Мирай - каза Гакари спокойно и немощно. - И сама прецени дали заслужавам да ми помогнеш да продължа да живея.
    - Вече съм тук, нали така - каза тя. - Накъде отиваме?




    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Kiri no kuni

    Писане by Акарасу on Съб Апр 07, 2012 6:32 pm

    Този Гакари...трябваше да е поне на 200 години. Джун му нямаше доверие, защото не го помнеше. А може би го беше забравила, все пак в съзнанието ѝ се лутаха много спомени.А той наистина беше типът човек, когото би пожелала да използва... приличаха си. Но тя не го помнеше. И не му вярваше. Обаче не можеше да не повярва и усети, че в него имаше нещо специално, че той беше силен кукловод.
    Гакари прекарваше повечето време в летаргия, запечатан в своя свитък и прибран на сигурно място в джоба на Уаши. Това беше начин да удължава живота си, но не до безкрайност. проблемът със запечатването а съзнанието, който той искаше да реши, за да постигне онова, което Джун беше постигнала, беше, че първо трябваше да умее да прехвърли цялото си съзнание в чуждото тяло и да убие чуждото съзнание. А това беше специално умение на Джун, което тя беше наследила от майка си - Аи Яманака. Това беше всичко. Мирай не знаеше много за историята на майка си, може би защото понякога нещата бяха съвсем прости и нямаше нищо интересно в това как момче от селото, скрито в Небесната сянка беше срещнало момиче от Мейкю и се беше влюбило в него.
    Уаши спомена нещо за селото, скрито в лабиринта, но преди това трябваше да свършат някаква работа тук. В Дамарикому...
    [You must be registered and logged in to see this image.]


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Kiri no kuni

    Писане by Акарасу on Нед Апр 08, 2012 8:36 am

    Истината беше, че Джун беше любопитна да разбере какво представляваше Гакари. Но тя можеше да бъде търпелива, понякога, когато поискаше... рядко. Новата мантия, която Уаши ѝ даде, отклони вниманието ѝ от човека в свитъка. Беше съвсем обикновена черна мантия, но може би тъкмо това, че по нея нямаше нищо, я правеше толкова специална.
    - Наметни си качулката - каза Уаши, когато започнаха да наближават селото и Джун го направи.
    - Значи, аз ще замествам Гакари? - попита Джун.
    - В известен смисъл.
    - Много ли е зле?
    Уаши не отговори на този въпрос...самият той нямаше как да знае колко точно слаб е Гакари. Знаеше, че въпреки всичко той си оставаше силен.
    - Какво знаеш за него? - настоя с въпросите си Джун.
    - Ако имаш предвид историята, която ти разказа, не знам дали е истинска. Знам обаче, че той е твърде опитен, за да е толкова млад, колкото изглежда. Гакари се надява да му помогнеш, аз...
    - Ти искаш ли да си безсмъртен? - прекъсна го тя.
    - Искам повече от това - отговори ѝ той без замисляне и я накара да млъкне и да потъне в размисли за това какво би било повече от безсмъртие. Слава? Власт? Още сила...

    Мъглата беше прекалено гъста... Те си пробиваха път през нея с бавни и тежки стъпки, докато най-после не достигнаха мост.
    - Колко са? - попита Уаши, като видя, че Джун се е съсредоточила и навъсила.
    - Шестима - отвърна тя. - Ще се бият.
    - По-добре да минем по друг път...
    Предложението му беше разумно, не биваше да вдигат допълнително шум. А и битката вероятно щеше да привлече вниманието на охраната и да ги отдалечи от Уаши и Джун. Те крачеха спокойно и стигнаха другия мост. Джун вече не можеше да усети какво се случва с битката, бяха се отдалечили много от нея. Дамарикому се появи в сетивния ѝ хоризонт като избухващо кълбо от чакра. Селото наистина беше скрито така, че никой не можеше да го усети, преди действително да се сблъска с него. Джун не беше стъпвала тук досега. Уаши познаваше мястото твърде добре. Беше оживено, но всички изглеждаха еднакво. Много от хората носеха качулки или шапки. Мъглата не беше така гъста и се стелеше ниско над земята.
    - Кого търсим? - попита Джун и се оглеждаше внимателно.
    - Онова място - каза Уаши и посочи с поглед една врата, над която висеше голям червен фенер.
    Уаши почука и след известно време вратата се открехна и затръшна. После, когато всички ключалки бяха освободени отвътре, вратата се отвори широко и посрещна гостите. Домакинът се изгуби набързо навътре в салона, а гостите събуха калните си обувки и го последваха.
    - Коя е тя? - попита мрачният мъж, който ги чакаше на масата с бутилка алкохол в ръка.
    - Има ли значение - отвърна Уаши.
    - Разбира се, че има. Водиш ми непознати... в моя дом.
    - Тя е новият ми партньор - уточни Уаши.
    - Мислех, че мразиш хлапета - изсмя се онзи.
    - Както казах, тя не е какво да е хлапе, а новият ми партньор.
    - Ясно, служебни нареждания... Какво стана с Гакари?
    - Взе си отпуск.
    Мъжът искрено се изхили на това.
    - Пия за него! - каза той и вдигна бутилката.
    Очевидно той не беше шиноби. Или пък вече не беше. Джун го гледаше с обичайната си нацупена физиономия и се питаше защо по дяволите бяха дошли тук.
    - Закъсня, Уаши - каза мъжът като утоли за момент неутолимата си жажда. - Бяха тук вчера...


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Kiri no kuni

    Писане by Акарасу on Сря Апр 11, 2012 6:15 am

    - Закъсня, Уаши - каза мъжът като утоли за момент неутолимата си жажда. - Бяха тук вчера...
    Джун започваше да се изнервя от това, че не разбираше нищо съществено от разговора, но не можеше да попита и да покаже пред непознатия, че не е наясно с плановете на собствения си партньор... Макар че и Уаши беше непознат за нея все още. Тя се разсея, но тъкмо когато се разсейваше и съзнанието ѝ не беше съсредоточено върху сетивата ѝ, те се изостряха.
    - Уаши - каза тя внимателно, - започват да обграждат къщата.
    - Стар хитрец - каза Уаши ухилено. - Предал си ни.
    - Така е - отвърна още по-ухилено онзи и пак си отпи от бутилката.
    - Уаши? - каза Джун и това беше единственото, което можеше да попита.
    - Те имат нещо, което ние искаме. Искат нас повече, отколкото искат него - каза ѝ Уаши и стана спокойно от масата. Чакаха ги отвън, щяха да ги чакат да излязат сами.
    - Нас? - каза Джун. - Имаш предвид себе си, мен никой не ме познава...
    Не че не ѝ хареса да бъде включвана в сметките, но не беше обективно...
    - Има награда за главата ми - каза Уаши, не че това беше шокираща новина. - Дори хората, с които работим по едни и същи цели могат да ме предадат за пари.
    Той погледна пияницата.
    - Сигурно това те ласкае - каза Джун някак завистливо, понеже никой досега и все още не я беше предавал за пари. Но звучеше като нещо, което беше израз на голяма почит...
    - Добра работа, Масари - каза Уаши на домакинът, който се усмихваше сладко с напоените си с алкохол устни.
    Джун сега разбра, че този човек ги беше предал, за да задържи онези, които Уаши търсеше и които сега ги дебнеха отвън, да ги задържи в селото, за да не се измъкнат с нещото, което беше по-важно за Миказдуки, отколкото за тях. В уравнението все още още имаше твърде много неизвестни, но Джун поне узна какъв трябва да е крайният резултат:
    - Използвай отровите си - каза ѝ Уаши. - Трябва да ги примамим извън селото.
    - Хай - каза Джун и трудно се сдържа да не попита какво все пак търсеха...


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Kiri no kuni

    Писане by Акарасу on Пет Апр 20, 2012 12:34 pm

    Poison

    Джун прекрачи прага в сянката на Уаши. Наблюдаваха ги, но нищо не трепваше. Само мъглата, бавно и тайнствено, се надигаше и ги обгръщаше. Уаши беше спокоен. Дори чакрата му не трепваше. Докато Джун само прикриваше напрежението, което се генерираше в нея. Тя искаше да се бие. Защо и за какво... това може би не я интересуваше чак толкова много. Точно такива хора търсеха в Микадзуки – които вършеха работата, без да се запитват много за последиците. А Джун, Мирай, се запитваше. Но какво значеше за нея, че действията ѝ може би бяха лоши? Лоши бяха, ако ѝ вредяха. Ако се случваха на други хора, е, не бяха добро, но не бяха и лошо. За нея.
    - Единадесет – каза тя спокойно.
    - Внимавай с онзи от тях, който има различна чакра – каза Уаши, - сигурен съм, че можеш да го отличиш... Чакрата му е отровна... Ще те блокира... Техниките ти са слаби срещу него. Остави го на мен.
    - Той е в дясно. Ще атакува от високо – уточни Джун, внимавайки за позициите на враговете.
    - Ние не нападаме първи – каза Уаши.
    - Ние нанасяме последния удар – довърши фразата Джун, тази прословута сентенция, с която обучаваха шинобитата в академията на селото, скрито в бездната. Учението на първия Карюхокаге...




    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Kiri no kuni

    Писане by Акарасу on Пон Апр 23, 2012 6:17 am

    Мъглата беше взривена от огнено кълбо, което само я накара да се сгъсти още повече. Противниците изскочиха от местата си, за да не изтърват онези, които преследваха. Но Уаши и Джун не бяха помръднали, за да избягат.
    - Какво стана с първият удар? - попита Джун и се усмихна на Уаши, макар че знаеше отговора, искаше да го чуе от него.
    - Те вече ни атакуваха първи с мъглата - отвърна той.
    - Чудесно, сега вече не ме спирай да се бия с тях, само за да се изявиш преди мен - заяви тя и извади ръце от широките и дълги ръкави на черната мантия.
    Огнените топки на Уаши разцепваха мъглата още няколко пъти, докато различните шурикени прехвърчаха от всички страни и посоки. Джун обичаше тази стратегия, според която заблуждаваше противника си, че го е пропуснала с малко само за да може да дръпне чакра нишките си обратно и да забие отровното оръжие в гърба му... Уаши се биеше с човека със странната чакра, искаше го за себе си, добре, Джун можеше да се примири с това. Тя обичаше да се бие с много противници, а не да отдава цялото си внимание само на един... Но, странно, в разгара на тази битка в съзнанието ѝ просветнаха мисли за Тобираши... за отровата...Тобираши сигурно я подозираше, а вече сигурно беше убеден в нейната самоличност...

    В Ириуми погребаха дрехите на Канаме Джун официално. Родителите ѝ бяха съсипани, но дъщеря им вече я нямаше... Отдавна я нямаше... Не можеха да се заклеват, че ще отмъстят за нея, защото не бяха достатъчно силни, въобще беше ли някой достатъчни силен и смел, за да тръгне да отмъщава на един призрак... Джун изчезна в този момент....

    Мирай протегна чакра нишките си и отклони шурикените, летящи към Уаши.
    - Тръгвай! - кресна ѝ той и се втурна след нея. Планът им беше в ход. Преследваха ги. Всички участници в гонитбата се стовариха върху водата в широката река, сред която беше построено Дамарикому и разплискаха наоколо вълни."Кога ще подейства?", "Вече започва..." Двигателните им способности се забавяха... потокът от чакра изчезваше... те потънаха във водата и течението ги завлече по реката. Но един още стоеше изправен на повърхността.
    Мирай извади един шурикен и се прицели. Бяха двама на един. Но този един не беше обикновен... Той се втурна към Мирай страшно бързо. "Не му позволявай да те докосне... той е отровен..." Той внезапно сви към Уаши и се размина със също така бързо извадения меч на Учихата. Шурикенът на Мирай го гонеше, но не го достигаше. Заблудената атака дойде от дъното... Оттам избухна бомба. Някой беше успял да си послужи с нея въпреки обхващащата го парализа. Уаши и Мирай бяха добре, но планът им не беше. Мирай се ядоса и вдигна и двете си ръце, за да запрати шурикени към последния останал прав насреща им нападател, който отново се втурна към нея. Уцели го с всичките, но той... той хвана чакра нишките ѝ и я отрови чрез тях.Дори само за част от секундата, преди тя да ги прекъсне... После той потъна, падна много по-бързо от другите, не заради отровата на Мирай, заради силата ѝ.
    - Казах ти да стоиш далеч от него - скара ѝ се Уаши и отиде да я вдигне от водата.
    - Но сега знам - каза тя. - Знам онова, което искаше да научиш...
    - И трябваше да се жертваш за една маловажна информация?
    - Нещата са скучни, ако сами не ги правим интересни, нали? Ако само изпълняваме заповеди, ако се бием само за оцеляване... знаеш...
    - Знам - каза той и я вдигна. - Само ми кажи, че ще се оправиш, защото Гакари се нуждае от теб.
    Тя не му отговори, защото не ѝ пукаше. Не и за Гакари. Не и в този момент. Тя се унесе...
    [You must be registered and logged in to see this image.]


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Kiri no kuni

    Писане by Акарасу on Пон Апр 23, 2012 6:04 pm

    Тя сънуваше... Мрачни и студени земи...зима... една пратка, теглена от бесни коне, впрегнати в страховито бойно съоръжение, обковано за защита на пътниците от безбройните мародери, бродещи из Страната на горите... Бронята не спря нападателите... Пратката не стигна до Аней... Настана битка... Битка между хора, облечени в черни мантии, нинджи от Микадзуки. Те се биеха едни срещу други... защо?... "Защо?"
    В очите ѝ се отрази светлината на изгряващото слънце.
    "Къде сме?"
    Уаши не ѝ отговори, той стоеше настрана. Гакари седеше до нея и я поглеждаше...
    "Трябва да ми помогнеш", каза той сковано, "Моля те"
    Тя не можеше да помръдне...
    "Онзи шиноби със специалната чакра... той е бил един от вас... но ви е предал... просто е изпълнявал други поръчки, противостоящи на вашите... Оттам го познаваш"
    Тя гледаше Уаши, но той не се обърна към нея...
    "Онзи нинджа", заговори Гакари, "беше мой ученик. Има невероятни способности"
    "Имаше", поправи го Уаши, "Тя уби съзнанието му"
    "Трябва ми тялото му", каза Гакари, "Искам неговото тяло, както ти си намираш нови тела..."
    Той гледаше Мирай, която се унасяше отново...
    "Искам способността му да убива, заразявайки чакрата, абсорбацията на чакра"
    "Трябва да се прехвърля", каза Мирай, "Това тяло умира"
    "Прехвърли се в него", каза Гакари. Мирай вече беше забелязала, че Уаши явно беше довлякъл тялото на специалния шиноби в това скривалище.
    "Прехвърли се в него, за да запазим тялото, иначе го губя!", каза изнервено Гакари. Той погледна партньора си и му каза: "Тя намери начин да се измъкне от нас все пак..."
    Мирай се унасяше...
    Уаши пристъпи и се наведе над нея, докосна челото ѝ с ръка, тя изстиваше... Гакари стана и нервно излезе навън от пещерата.
    "Ще се срещнем пак", прошепна Уаши в ухото ѝ, а тя затвори очи... и се събуди. Излезе от кутията си. Нов ден, нов живот в страната на вулканите... нов герой...

    "Все пак... тя е невероятна", каза Гакари.
    "Така е", измънка Уаши и вдигна мъртвото ѝ тяло, за да го занесе и скрие някъде... Гакари кръстоса ръце и се притаи в свитъка си. Уаши остана сам.


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство


    Sponsored content

    Re: Kiri no kuni

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Вто Окт 17, 2017 4:49 pm