Shinobi world

РПГ с измислени герои. Проявете въображение, когато си създавате характери. Селата и страните също са измислени, прочетете правилата и научете повече за системата, преди да решите дали искате да станете част от нея. Ириуми - Соракаге Аней Мейкю Дамарикому Муракумо Ранпу-сато

Latest topics

» Мисии
Сря Фев 26, 2014 12:52 pm by Акарасу

» Лаф4е
Пет Окт 12, 2012 2:44 pm by Акарасу

» Лъки Узумаки
Сря Окт 03, 2012 5:57 pm by Акарасу

» Мейкю
Сря Сеп 26, 2012 9:22 pm by Шизука

» Mori no kuni
Сря Сеп 12, 2012 1:13 pm by Шизука

» По пътя към Мейкю...
Нед Сеп 02, 2012 8:50 am by Саске

» Ishi no kuni
Чет Авг 30, 2012 3:14 pm by Акарасу

» Работилницата
Вто Авг 21, 2012 8:35 am by Саске

» Водни приключения
Чет Авг 16, 2012 10:43 am by Шизука


    Страницата на Канаме Джун

    Share
    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Пет Дек 30, 2011 7:05 am

    Име- Джун Канаме
    Рожден ден на героя: 11.11
    Години- 12
    Страна- Страната на вулканите
    Село- Селото, скрито в бездната
    Ранг- генин
    Отбор-
    Чакра тип- ....
    Джуцу -
    чакра нишки
    Chakra sensing ....
    Оръжия - кунай, шурикен, сенбон, отрови...


    Тя отвори очи и погледна тялото си. Полежа така известно време на дървения под, после се надигна от него бавно и неуверено. Разтреперана, тя залитна и се удари в масата. Всички натрупани отгоре инструменти и принадлежности се разклатиха, едно шише падна и от него по земята се разля тъмна течност...
    Тя оглеждаше отражението си в течното петно на пода....зениците ѝ бяха разширени... проследи в поглед изтичащата по пода течност и пак погледна тялото, строполено от другата страна на масата. Наведе се до него, после се изправи и то се изправи с нея...Разходи го из стаята, за да се увери, че не изгубила нищо от способностите си. После събра малко багаж в една чанта... книги и свитъци... После се измъкна от скривалището, но не забрави да прикрие входа на пещерата...
    Сега трябваше да се върне в Ирумигакуре. Не биваше да се бави, за да не я заподозрат..не биваше да нарушава хода на историята все още. А историята беше следната: Джун беше момиче от селото, скрито в бездната, дете, от което никой нищо не очакваше. Беше завършила академията - добре. И това беше постижение за някой като нея, който нямаше как да наследи някакви гениални умения, нито беше показвал огромни заложби...дори никакви. Това ли беше пределът? Джун искаше повече... а Тя и обеща да я научи, да ѝ помогне, обеща ѝ, че ще я превърне в истинско шиноби. И по един или друг начин Тя одържаше на обещанието си.




    [color=indigo][b]Техниките на Канаме Джун

    [You must be registered and logged in to see this image.]

    Чакра нишки

    [You must be registered and logged in to see this image.]

    с тях управлява кукли и предмети, но ги използва и за да прокарва чакрата си в живи хора и да ги обсебва и контролира ;

    [You must be registered and logged in to see this image.]Mind Puppet Switch Cursed Seal Technique

    Може да прехвърля съзнанието си в хора и кукли и да контролира няколко едновременно, съзнанието ѝ може да бъде на няколко места едновременно;

    [You must be registered and logged in to see this image.]

    Обикновено използва живи хора, но има и хора, превърнати в кукли
    Има много тела, маркирани с печати, така че да може да прехвърли съзнанието си в тях, ако случайно убият живото и тяло.

    ! Има слаби места и може да бъде унищожена, но сами трябва да се сетите как, няма да подсказвам, целта на играта сами да си разгадаваме силите. Само ще кажа, че техниката, която използва Пейн, за да изважда душите на хората може да подейства срещу Джун, но само в случай, че е изненадваща.

    [You must be registered and logged in to see this image.] Chakra Sensing Technique

    Оръжия: кунай, шурикен, сенбон, макабиши,
    отрови, кукли

    [url=http://naruto.wikia.com/wiki/Manipulating_Attack_Blades][You must be registered and logged in to see this image.]


    Последната промяна е направена от Канаме Джун на Сря Яну 18, 2012 3:55 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Вто Яну 03, 2012 10:21 am

    Джун Канаме се прибра у дома. Докате вървеше през града и се движеше по дългата улица, някъде по средата на цялата височина на бездната, ѝ се струваше, че ще е лесно просто да се прибере, но не беше чак толкова лесно. Улиците бяха издълбани в скалата, а още по-навътре в нея бяха домовете на нинджите. Мрачни и неприветливи. Как въобще можеше да се живее тук? Всъщност никой не прекарваше много време в дома си, всички непрекъснато тренираха или бяха в движение из града и извън него, още незавърнали се от мисии, тръгваха отново на път. Вероятно идета да се създаде село точно на това обречено място е била да се докаже, че шинобитата могат да оцеляват при всякакви условия и трябва да оцеляват... И че точно в такава среда могат да бъдат отгледани и обучени най-добрите нинджи... Беше мрачно, шумно и потискащо, но Джун винаги се връщаше тук. И винаги щеше да се връща. Такива бяха плановете ѝ, а те винаги успяваха. Тя винаги успяваше... да се завърне.
    Та завари баба си да се поклаща, заспивайки на стола си.
    - Здравей, бабо – каза Джун тихо и внимателно се приближи.
    - Джун? Къде беше? – попита старата жена със сух, сънен глас. – Притеснихме се...
    - Тренирах – обясни Джун и се опита да седне на масата, но се почувства някак неудобно и се спря, оглеждайки трите врати, водещи към другите стаи в дома. – Трябва да стана по-силна, сега съм генин и ще имам повече отговорности – каза тя машинално.
    - Отговорност – промърмори бабата. – Ще слогуваш на истинските шинобита, като родителите си...
    Родителите ѝ бяха генин. И сега сигурно бяха на мисия да се грижат за къщата на някой нинджа, пострадал при мисия и неспособен да си чисти сам в момента....Джун осъзна защо би искала да се махне от дома си и да избяга, само че нея това не я интересуваше.
    - О, не – заяви тя уверено. – Няма. Аз умея много повече няща от тях.
    Баба ѝ я изгледа странно, сякаш не искаше да ѝ казва, че се самоозаблуждава, макар че всъщност никога не я щадеше с коментарите си за това, че от нея няма да излезе нищо... Беше страра, Джун ѝ прощаваше. Но ако някога я накараше да се гордее, всъщност нямаше да направи това. Джун правеше всичко за себе си.



    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Пет Яну 13, 2012 5:15 pm

    "Разбити спомени" или "ЗАд Джун"

    Spoiler:
    Ириуми не беше родното ѝ село, но тя харесваше това място и целия му мрак. Тя беше от село, селото скрито в небесната сянка, което беше заклеймено като престъпническо. Тя самата беше престъпник. Нямаше и не беше имала други варианти за съществуване като шиноби, освен да напусне селото си, за да бъде наемник нa някое от по-големите села, на Ириумигакуре, за да се развива. А бивайки наемник, тя както и повечето други като нея, се беше оказала заклеймена като предателка.
    В селото, скрито в небесната сянка нямаше академия, нямаше лидер и водач, децата там имаха уменията си по наследство и се учеха да се бият сами. И нaкрая напускаха домовете си, защото някой им беше обещал приключения по света. ТЯ следваше този път. Само че нейният път така и не свършваше... Беше напуснала дома си. Беше се била за селото скрито в бездната и беше предадена от него. Такъв беше животът. Всичко се връщаше. Всеки си получаваше заслуженото. Но ТЯ не беше от онези, хора, които, веднъж опарили се, не влизаха повече в огъня, никое шиноби не трябваше да бъде така страхливо.Е, разбира се на нея ѝ беше лесно да се жертва, физически. А психологическите жертви... тях просто ги преодоляваше. Имаше ли друг избор... И продължаваше да живее. Не го беше планирала, просто така се случи...
    Това беше една наистина дълга история, защото целият живот ѝ беше наистина дълъг.
    ***
    ... Битката беше изтощителна, дори да не участваше пряко в нея, ТЯ губеше от чакрата си, за да напада съзнанията на враговете и да ги подчинява и обсебва за целите на своята страна в тази война. Втората велика шиноби война. Времето, в което ТЯ беше наистина още дете, макар и едно изключително силно дете.
    * * *

    Родното ѝ село беше зависимо от Ириуми, така че не можеше да откаже помощ във войната и трябваше да се присъедини към съюзническите сили на фронта, на континента, далеч от родния дом.
    „Ще вземем и дъщеря ти” – бяха заявили на баща ѝ.
    „Но...тя е още дете” – беше протестирал той.
    „Дете, което победи нашите джонини. Знаем за уменията ѝ”
    „Вашите шинобита, изпратени да ни ограбят”
    Не беше време за разисквания на междуселищните „закачки”, както лидерите на Ириуми наричаха набезите си в селото, скрито в небесната сянка. Нямаше време за спорове.
    * * *

    Случи се една нощ. ТЯ усети голяма активност, твърде много чакра на едно място. Някой се промъкваше в селото. ТЯ не се питаше защо се случваше това или какво търсеха нападателите, просто искаше да защити селото. Изкочи навън в нощта...
    Понякога, опитвайки се да надскочи себе си, да извади и даде най-доброто от себе си... понякога се случваше буквално. ТЯ умееше да манипулира до съвършенство чакрата и съзнанието, своите и чуждите, но сега се изправяше пред наистина силни шинобита, които нямаше да се дадат лесно. Трябваше да се напрегне. Нямаше време да вика помощ, мислеше си, а и – искаше да се докаже, като всяко дете, на което все се възхищаваха и хвалеха, и тя беше прекалено уверена в способностите си. Тогава не помисли, че издавайки уменията си, ще се озове няколко месеца по-късно в разгара на истинска война.
    * * *
    Голям отряд беше изпратен на границата между Мори и Кири, беше принуден да се вклини на вражеска територия, съвсем без изгледи за оцеляване. Отрядът беше изпратен, за да се жертва, да възспира шинобитата от Дамарикому да стигнат до основните фронтове на войната и да подкрепят активно Аней в битката за територията на вече бившата страна на дървото. Беше въпрос на време малкият отряд, съставен от нинджи предимно от селото скрито в небесната сянка, да бъде разбит. Съюзниците явно се надяваха дотогава да са успели да разгромят Аней и всичко да приключи. Макар че доро да беше станало така и страната на дървото да беше се озовала в пределите на страната на камъка, с това нищо нямаше да приключи, войните щяха да продължат...
    Най-голямото притеснение на баща ѝ беше тя да не го види как умира или бива ранен. Тогава можеше да се разконцентрира и самата тя да бъде ранена. Краят наближаваше, но нинджите от соракагегакуре несъмнено имаха резервен план за да се измъкнат. Планът всъщност беше съвсем прост – да отстъпят. Да изиграят загубата си. Може би това им решение, желанието им да оцелеят, да живеят, предреши изхода на цялата война в полза на Аней и Дамарикому.
    Нинджите на соракаге но куни и кири но куни се бяха уговорили за изхода на тази битка, но и шинобитата от Ириуми не бяха глупави и веднага щом усетиха игрите и предателството на съюзниците си, се обърнаха срещу тях. Битката беше изтощителна и макар че не беше пролята много кръв, имаше много жертви, много тела, останали без души. ТЯ се беше вживяла твърде много. Изведнъж усети, че е напуснала тялото си напълно и се уплаши. Върна се, но вече беше късно, усети непоносимата болка на смърт навсякъде в себе си, кунаят, който разрязваше гърлото ѝ точно в този момент. Тя се опита да го спре, но беше твърде късно. Когато се осъзна, сама държеше оръжието, което беше прерязало гърлото ѝ. Не беше успяла да го спре... Тя се разтрепери и се опита да се върне в тялото си, надигна се въпреки болката. Един нинджа от Ириуми я беше убил. А тя беше допуснала глупавата грешка да се откъсне твърде много от тялото си. Не знаеше какво се случва. Знаеше само, че беше мъртва и колкото и да се опитваше да дърьи талото си изправено със силата на волята и съзнанието си, то вече беше мъртво и щеше да се разпадне. Какво можеше да направи...
    „Прехвърли се” – чу гласа на баща си. – „Прехвърли се в него, вземи го...”
    ТЯ го послуша. От този ден закратко баща ѝ се сдоби със син.
    * * *
    ТЯ откри, че може да използва уменията си дори в новото си тяло. Обмисляше и откриваше нови неща за себе си. Войната приключи, нинджите от селото, скрито в небесната сянка оцеляха по един или друг начин, всичко тръгна по старому.
    „Откъде знаеше, че ще мога да остана в тялото му?”, попита ТЯ баща си.
    „Не знаех”, отговори ѝ той, „Надявах се. Ти можеш да бъдеш каквото поискаш, осъзнаваш ли го?”
    О, да, осъзнаваше го много добре. Но не беше чак токова просто. Случилото се беше случайност. ТЯ трябваше да поработи доста дълго, преди да се научи да контролира и използва, да разбира случилото се на бойното поле, да го превърне в свое основно умение, в свой житейски път, в теория и практика на вечността, от която мнозина други щяха да се заинтересуват и щяха да пожелаят да притежават. ТЯ се наричаше още Мирай, но през годините беше сменила доста имена.



    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:36 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Съб Яну 14, 2012 1:32 pm

    "Малко убиване на време"

    Spoiler:
    Още от дете Мирай използваше запечатваща техника, за да контролира куклите си и да си играе с тях. Беше се усъвършенствала и все пак случилото се на бойното поле беше късмет за не. Беше късмет, че баща ѝ беше наблизо тогава, за да ѝ подскаже какво да направи, когато самата тя беше изгубила целия си разсъдък за момент. Беше късмет, че се получи. Дотогава беше прилагала контрола си върху хората само чрез своята чакра, сега можеше да заема тяхната сила, за да прави техники. Да запечата собственото си съзнание, докато поема контрол над едно тяло. Така че тя започна да използва уменията си и да изследва пределите им. Това беше нейното неизживяно порастване - тя беше загинала, но и беше все още жива. Беше дете, но можеше да бъде каквото си поиска. Кукла, животно, човек... Тя искаше да бъде човек, само така чувстваше, че съществува. Взимаше тяло след тяло, беше се скрила в гората, където нямаше да я намерят хората, които можеха да я преследват, ако знаеха каква е... кой знае какво щяха да предприемат срещу нея. Беше се превърнала в призрак.
    Баща ѝ я посещаваше от време на време, но с всяка следваща среща я разпознаваше все по-малко. Тя беше хищник, беше се обградила с отровни оръжия и дебнеше за всяко тяло, което можеше да отнеме и присвои.
    - За къде се въоръжаваш? - беше я попитал баща ѝ при една от последните им срещи, преди той да загине по време на мисия. - Войната свърши...
    - За следващата война - беше отвърнала уверено Мирай.. Уверена, че ще доживее следващата война.
    Но преди всеки период на война имаше период,в който настъпваше мир. И Мирай използва това време за да се усъвършенства. Нямаше какво друго да прави и да бъде, освен да е шиноби. Не можеше да се върне в родното си село, а и не искаше, искаше да участва в истински важни мисии, трябваше да работи за някое от големите скрити села. Това беше начинът да се бие и убива оправдано и да не бъда просто престъпник, ловуващ в гората. Затова отиде в Ириуми гакуре. Заселваше се там, заселваше се в нечие тяло, доказваше се на всички изпити, даваше всичко от себе си във всички мисии, не се страхуваше да даде дори живота си за да спаси съотборниците си, ако се налагаше. Ако умреше, се връщаше отново и пак извървяваше същия път. И винаги завършваше пътя си по един и същи начин.
    Не мразеше Ириуми за това, което причиняваха нинджите от това село на нейния роден дом, за това, че бяха принудили събратята ѝ и нея самата да участва във войната, изпращайки ги на сигурна смърт. Мирай не мразеше. Докато не се влюби. Докато не разбра какво е да бъдеш обичан. Макар че просто беше попаднала в тялото на човек, когото някой обичаше. Всъщност беше разрушила нечие щастие. И беше глупачка да мисли, че това ще ѝ бъде простено. Беше глупачка да разкрие тайната си пред някого. Беше предадена. Но успя да се измъкне, както винаги. Остана само легендата за нея. Дали беше истина, дали съществуваше такова чудовище, дали щеше да се покаже пак. Никой не знаеше. Но тази легенда накара Ириуми да промени отношението си към Соракаге и двете села сключиха примирие в името на осъществяването на по-лесно и безкръвно шпиониране. Нинджите от Соракаге бяха опасни, по-добре да не бяха врагове на Ириуми. А Мирай винаги беше наоколо по един или друг начин. Колкото и да обикаляше, тя винаги се връщаше тук. Убиваше времето си, докато чакаше следващата велика война да започне.


    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Съб Яну 21, 2012 6:08 pm

    Анейгакуре (през спомените на Мирай) / част 1ва

    Spoiler:
    Аней беше, тогава и сега, непристъпно място. А колкото по-загадъчно беше едно такова село, толкова повече хората искаха да разберат за него, макар че знаеха, че там се разхождат само престъпници... или поне така се говореше, а дали беше вярно... Единственият риск при изпращането на шпиони там, беше те наистина да станат предатели, а не просто да се преструват на такива. Да бъдат привлечени от тъмнината. Но и никой, който не носеше тъмнина в себе си по принцип, не можеше успешно да се внедри там и да се представи за престъпник. Мирай веднага реши, че това е подходяща мисия за нея, само че беше забравила, че тогава беше малко момиченце. Нямаше как карюхоукагето да я изпрати на такава мисия, а и тя не разкриваше колко мрачна е на никого.
    Проблемът беше, че Мирай можеше да използва най-пълно силите си само в тяло, което най-много се доближаваше до найното истинско и безвъзвратно изгубено тяло. Иначе не можеше да достигне потенциала на силите си. Можеше само да се жертва, но не и да побеждава.
    Дотогава не беше поемала на път така самоволно, без да са я изпратили на мисия. Може би закъсняла с това да започне да си възлага мисии сама. Може би нямаше да замине, ако не беше научила за тази тайна мисия, за намеренията на Ириуми да направи опит да шпионира Аней. Самата Мирай шпионираше много и такива тайни мисии не убягваха от сетивата ѝ. Но тези ѝ способности не впечатлиха Карюхоукагето. Тя може би нямаше да замине сама, ако той не беше отказал така категорично да я изпрати на тази мисия. Тя можеше...например - да го убие. Да се вбеси и да избие всеки, който ѝ застанеше на пътя в селото в онзи ден. Но Мирай си падаше по сложните плетеници. Тя реши да отиде в Аней и да стане предателка. Не че на някого в Ириуми му пукаше дали тя щеше да предаде селото...


    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Нед Яну 22, 2012 9:57 am

    (Пътуване към)Анейгакуре част 2ра

    Spoiler:
    Тези земи още носеха белезите от двете велики нинджа войни. Страната на дървото, която беше дръзнала да се съизмерва с великите шиноби нации, тънеше в мрак и мизерия. Жителите ѝ бяха избити или бяха избягали. Някои към страната на камъка, други, които имаха заложби на нинджи, бяха отишли в Аней гакуре. Останалите, ако имаше такива, се криеха и преживяваха скромно дните си, понеже не бяха достатъчно силни да се борят, нито дори да избягат. А бягството беше просто една стратегия за борбата, поне така смяташе Мирай.
    Тези земи бяха сравнително пусти. По тях можеха да се срещнат единствено престъпници.
    Всъщност не беше никак лесно да се стигне до селото, скрито в тъмнината. Пътят щеше да отнеме поне месец. А с непредвидените препятствия като лошото време и сблъсъците с хората, времето се удължаваше двойно за малкото момиче, тръгнало на опасно пътешествие към... и тя не знаеше къде отиваше. Да си отмъщава или какво... просто животът ѝ нямаше смисъл и тя се опитваше да намери такъв.
    Не ѝ трябваше да се среща с местните, да чува историите им, Не ѝ трябваше да знае за болката и страданията им. Тя искаше да види селото, за което се носеха легенди. Може би най-силното шиноби село.
    Няколко спечелени битки можеха да накарат онези, които управляваха Аней, да я забележат. Да решат, че е полезна или да решат да я убият... Как биха решили да се отърват от някого, който очевидно не беше обикновен? Мирай се сети, че изобщо не знаеше кой точно управлява Аней и какво точно можеше да реши един такъв мрачен човек.
    Решението обаче не закъсня. Мирай не се беше приближила много до селото, криеше се в горските сенки, не искаше да издава копнежа си да стигне до портите... да ги премине... Беше просто хлапе, което сякаш се беше изгубило.
    "Да не би да са те изоставили?", беше я попитал Наидо, когато се срещнаха и се биха.
    "Никой не ме е изоставял" - отвърна тя с многозначителност, която той не можеше да разбере, понеже не познаваше способностите ѝ и по-точно онази нейна способност да... оцелява. - "Те всички просто умират. И ти ще умреш... някой ден."
    Наидо стана новият ѝ учител, тя стана новата му ученичка. Бяха го изпратили да провери силите ѝ и той беше направил точно това, беше се убедил. А тя нямаше нищо против някой да се грижи за това да дава смисъл на всеки неин ден, щом тя самата не намираше такъв. Наидо нито веднъж не я попита откъде е и какво точно се беше случило с нея. По-късно тя разбра, че той е смятал, че тя просто е дошла по тези земи със сенсея си, която е бил убит и тя е останала сама и просто е бродила наоколо. Пътят към Аней гакуре за Мирай сви в обратна посока. Отдалечаваше се от целта си, но като че ли тя престане да бъда нейна основна цел. Имаше ново име, Акарасу (Ака карасу/ червен гарван). По-късно разбра и че Наидо я е смятал за момче... Всъщност тогава май единствено тя си знаеше, че е момиче.

    [You must be registered and logged in to see this image.]


    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Нед Яну 22, 2012 1:02 pm

    Пътуване към Анейгакуре част 3та

    Spoiler:
    ...дори беше приятно някой да ѝ дава напътствия, да я води насам натам на мисии, да ѝ дава смисъл да бъде шиноби... Тя сама никога не беше имала цели. Не мислеше за друг освен за себе си, тъкмо затова не я вълнуваха неща като например това да завладее света. Какво ѝ пукаше на нея за света и затова кой го владее? Наидо беше забелязал тази нейна „слабост”. Друг досега не ѝ беше казвал, че може би трябва да помисли затова не как да следва нареждания, а как да нарежда. Може би защото досегашните ѝ сенсеи се бяха опитвали да я научат единствено на послушание.
    - Акарасу – каза веднъж Наидо на ученика си и го погледна с цялата сериозност, на която беше способен. – Не мога да разбера да повярвам, че някой като теб, чието основно умение е да контролира другите, не си мисли да използва способностите си за нещо по-голямо...
    - Няма нещо по-голямо от мен – беше го шокирала с отговора си тя.
    И все пак ѝ беше станало любопитно – какво толкова можеше да има за постигне, което да е по-голямо и важно от собственото ѝ оцеляване. Какво ли можеше да се постигне с контролиране на хората? Но Наидо не ѝ говореше за хора.

    [You must be registered and logged in to see this image.]


    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Пон Яну 23, 2012 9:29 am

    Част 4 - Пътуване към Анейгакуре

    Spoiler:

    Аней все още оставаше недостижим за Акарасу. Тя...той...никога не попита дали и кога ще ходят натам, не искаше да издава желанието си да види селото, скрито в тъмнината. Все още играеше ролята на хлапето, случайно останало само и скитащо в земите на страната на горите, намерило нов сенсей, когото да следва. Отдалечаваше се от Аней. Наидо я водеше до пристанищните селца, където пристигаха тайни пратки и провизии за селото скрито в тъмнината. Там нинджите на Мейкю дебнеха да оберат тези пратки, за да може още по-малко неща да достигат до Аней и селото и шинобитата му да отслабват. Но шинобитата на Аней ставаха все по-силни, въпреки всички пречки или пък заради пречките...
    Пристанищните селища, за разлика от останалата част от територията на Страната на горите, бяха съвсем пренаселени. Тук бродеха гладни и изгубили голяма част от човещината си глутници от нещастници, които също се опитваха да откраднат нещичко от провизиите за Аней. Акарасу и Наидо се биеха с тези тълпи и ги отблъскваха, за да може пратките да заминат спокойно по пътя за Аней. На Акарасу му хрумна, че може би ако се скрие в някоя пратка, щеше най-после да стигне до селото, скрито в тъмнината. Но като знаеше късмета си, сигурно точно неговата пратка щеше да бъда нападната и спряна и... нямаше да достигне целта си...
    - Ще пазим следващата пратка до Аней – беше казал веднъж Наидо и очите на Акарасу бяха блеснали от радост. Тези странни очи... беше толкова трудно да открива хора, които приличаха на истинското ѝ аз, така че се беше научила да преправя малко хората, които хващаше, за да приличат на нея. За да може да ги завземе и да се настани най-удобно в тях. И да ги използва най-пълноценно.
    «Пратката» не беше обикновена. Беше момче. То не каза нито дума. Акарасу не разбираше дали е пленник или е тук по своя воля и въобще с какво беше ценно за Аней това хлпае. Тя мислеше само за това, че най-после вървеше право към «забраненото» село и се вълнуваше... Обаче, след като първоначалният ѝ ентусиазъм беше удавен от първия тежък и студен есенен дъжд, който ги принуди да спрат и да се приютят в едно малко селище, където платиха на местните, давайки им храна в замяна на една обща стая, една барака... Акарасу усети... нещо.
    Не беше усещала такава чакра досега. Беше толкова... чудовищна. Настроението на Акарасу се смени и тя се сви в единия ъгъл на стаичката, преструвайки се, че спи, докато осмисляше това, което усещаше. Страхуваше се. Това «нещо», което водеха със себе си... можеше да избухне във всеки един момент.


    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Вто Яну 24, 2012 10:22 am

    Част 5та – Пътуване към Анегакуре


    Spoiler:
    - Не се тревожи – беше казал Наидо на хлапето, което не изглеждаше притеснено, но дълбоко в себе си умираше от страх. – Скоро ще свърши...
    - Просто искам да се освободя от това – каза хлапето. – Нищо друго не искам...
    Акарасу подслушваше, както обикновено, правейки се, че спи...
    - Чух за Хаяте – продължи да говори Наидо. – Бяхме ... познати с него...
    - Не исках да се случи така – побърза да каже хлапето.
    - Разбира се, че не си искал...
    - Направили са лош избор с мен...
    - Скоро всичко ще свърши – повтори се Наидо.
    - И после какво? – попита момчето. – Ще ме изхвърлите? Ще ме убиете, защото ще знам прекалено много... Това е краят...
    - Никога не можеш да бъдеш сигурен... виж Акарасу, и той сигурно си е мислил така, когато е останал сам, но сега сме заедно...
    Акарасу се напрегна до краен предел, за да не трепне и да не се издаде... въобще не си беше мислила такива неща и не беше «оставала» сама по някаква случайност... и – не беше той!
    - Ще ме вземеш ли с вас? – попита момчето директно.
    - Може друг да те вземе за ученик – отвърна Наидо.
    - Ясно – каза момчето през зъби.. той не го искаше. Утешаваше го, но нямаше да го защити. Никой нямаше да го защити. И все пак... по-добре да се предадеше доброволно. Ако бягаше, щяха да го преследват цял живот. А той искаше просто да се отърве от проклятието, което беше запечатано в него.
    ....

    -Защо не потренирате заедно? – предложи Наидо на сутринта, а хлапетата го изгледаха лошо, точно това ли реши да измисли сега... да тренират... заедно.
    - Добре – каза Наидо, забелязал и подозирал липсата им на ентусиазъм. – Нека направим състезание... но истинско. Ще се състезавате и който от вас спечели, ще остане мой ученик, другият...
    Той не довърши.
    - Съгласен съм – побърза да каже момчето.
    Акарасу беше тази, която имаше какво да губи, макар че те не можеха да знаят, че тя с лекота губеше «дори живота» си.
    - Ако победя – каза Акарасу. – Искам да видя Анейгакуре...
    - Ще го видиш и без това – каза Наидо. – Бий се и не забравяй какво съм те учил...
    - Да не губя? – каза тя и го погледна неразбиращо...
    - Да ръководиш.
    Акарасу си мислеше, че това вече отдавна ѝ е ясно, все пак тя беше кукловод...
    Обаче тъмната чакра на това хлапе не можеше да бъде пренебрегната...



    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Сря Яну 25, 2012 7:57 am

    Част 6та - „Контролирай го!”

    Spoiler:
    Наидо всичко беше планирал... а може би не го беше планирал той, но имаше ли значение... той беше част от плана. Те бяха част от това...
    ...
    Акарасу се биеше предпазливо, твърде предпазливо. Страхуваше се да довърши битката, да се наложи. Опонентът му сякаш също се сдържаше, макар че се бореше почти отчаяно за това да има някого, някой, който да дава смисъл в живота му... Но черната чакра оставаше... неизползвана. Хлапето се опитваше да спечели с водните си техники, но ... Акарасу също можеше да използва вода... В синьото му око се криеше водната чакра. Акарасу притоври окото за миг, после го отвори и направи знаци... Водните капчици избухнаха в центъра на битката и паднаха по и без друго калната от дъжда и от техниките на опонента му. Та в тази атака нямаше никаква мощ. Акарасу не владееше смазващи техники, само смазващи съзнанието техники. Едва ли шиноби като Акарасу можеше да направи тъпа грешка... опонентът му осъзнаваше, че тази атака беше капан и все пак – какво можеше да направи срещу това? Хлапето се колебаеше да направи следващия си ход. Акарасу се колебаеше повече от него... Страхуваше се да се докосне до мрачната му чакра.
    „Давай, Акарасу” – обади се Наидо не окуражително, а настоятелно... Акарасу реши да рискува, така или иначе...беше си осигурила път за бягство. Тя никога не тръгваше на път без път обратно, без път за спасение. Не беше вчерашна все пак...
    Ръцете ѝ се сковаха в знак за съсредоточаване. Чакрата ѝ, превърната във вода, се просмука в неговата чака...беше ли негова....тази тъмна сила? Тялото му се разбунтува и започна да се гърчи... Акарасу изтръпна. „Чудовище...”
    „Не го пускай, Акарасу” – даваше напътствия Наидо отстрани, но тя само го чуваше. Не можеше да погледне през очите на опонента си. Нейният поглед беше се озовал насред тъмнината вътре в него. А там я гледаха много чудовищни очи. И тя гледаше през тях... „Контролирай го!” – кресна Наидо...
    „Как?”, запита се тя, какво трябваше да направи... какво можеше да направи...
    „Помогни ми да се измъкна оттук” – заговори ѝ демонът, „О, ти можеш да направих това за мен... ти го владаееш сега, можеш да го потиснеш и да ме освободиш... може да ме вземеш при себе си...”
    Сякаш тя би поискала да има демон... „А защо ли да не потисна теб?” – помисли си тя и се напрегна, за да го направи. Потисна го със собствените си страхове.
    Гърчовете спряха. Тялото му се успокои и се отпусна в локвите...
    - Акарасу – каза Наидо, подпирайки ученика си, - добра работа...
    - Какво е това? – попита Акарасу и се постара да прехвърли част от емоциите си на Наидо, за да усети и той колко му беше ядосана за това, че я беше накарал да се бие.
    - Джинджурики...не си ли чувал?
    - Сигурно... не си спомням вече...спомням си сега
    Спомни си, че беше чувала за джинджурикитата и как те изиграли важна роля в спечелването на войната от Мейкю, защото съюзът на страната на камъка притежавал повече джинджурикита...
    - Дженай е приемник на демон. Опашат звяр е запечатан в него. Но Дженай не умее да го контролира и може би никога няма да успее. Затова ще прехвърлим демона в някой друг, който ще опитаме да обучим по-добре, за да се справи с този звяр...
    - В мен ли? –попита Акарасу и се опули, „Няма да стане!”
    - Не – отвърна Наидо с насмешка. – Ще станеш прекалено силен.
    „Моля?” – кресна Акарасу наум, „Всички не ми разрешават да направя нещо или да бъда нещо”.... тя осъзна, че винаги ще бъде така, освен ако тя не ръководеше, ако не целия свят, то поне самата себе си...
    - Ти ще контролираш тялото на Дженай при процеса на разпечатване, ще потискаш демона – обясни Наидо, - за да можем да направим прехвърлянето безопасно. Ще се бориш с демона. Няма да трае дълго, но ще е болезнено... Ще можеш ли да се справиш?
    - Откъде да знам? – каза тя. – Не съм го правила преди.
    Сякаш я питаха дали може да кара колело по пясъка...можеше да кара колело, но не се беше пробвала по такъв терен.
    Той се разсмя.



    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:40 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Чет Яну 26, 2012 9:11 am

    Част 6та - Дженай

    Spoiler:
    Казваше се Дженай. Акарасу нямаше да забрави това име през целия си живот. А това си беше.. ами доста дълго време.
    Двамата... не станаха приятели. Просто беше добре за нея да го опознае, за да може да успее да го контролира по-добре. Пътуването беше дълго. А Дженай имаше нужда да сподели историята си с някого, някого, който беше на неговата възраст и може би мислеше по същия начин... Той ѝ се довери. Тя никога не му разкри своята тайна.
    Дженай беше отраснал на малък остров, място, където не можеше да нарани много хора, почти никого. Беше живял без семейство, само с учителя си, Хаяте, който беше изпратен да го обучи, да го научи да владее демона. Да има контрол. Всичко сякаш вървеше добре, но един ден... Дженай беше изгубил контрол, беше убил Хаяте. Беше позволил на демона да го убие и беше почувствал неговото удоволствие от причинената смърт. Дженай никога не се беше питал защо, защо точно той беше натоварен с тази тежест. Никога не се беше чувствал като жертва дотогава. Сега се чувстваше точно така – прокълнат, безпомощен. Не знаеше какво друго да направи, освен да се предаде. Сега. Без значение какво щеше да се случи после. Той се беше предал. Не беше полезен повече. Не можеше да бъда оръжие. Но за онези, които имаха власт беше лесно да решат да го заменят. Трудната част беше за него. Какъв избор имаше – да живее с демона или да се подложи на болката да се отърве от него... беше решил, че има повече шанс по втория начин. Първия вече го беше пробвал. Не се беше получило.

    „Колко болезнено можеше да бъде?”

    - Акарасу?
    - Какво? – отговори тя толкова бързо, че той се стресна, и без това се притесняваше да говори.
    - Нищо – прошепна той и се отпусна в своя ъгъл на подслона.
    - Добре – каза тя също толкова бързо, след като той беше произнесъл думата си.
    - Сами сме – продължи обаче Дженай.
    - Знам – отвърна тя, разбира се, че беше усетила как Наидо беше излязъл и се беше отдалечил, а и беше свикнала с неговите измъквания. – Но ти не си сам.
    Той знаеше, че тя трябваше да го пази. Питаше се само защо...
    - Защо правиш това? Акарасу... защо си тук?
    Не му се спеше. Бяха съвсем близо до онази злокобна част от гората, заради която Аней беше известен като непристъпно и страшно място. Бяха близо до селото. Сърцето му биеше по-силно. Нейното сърце също. Краят на пътя...наближаваше. И беше общ.
    - Искам да видя селото, скрито в тъмнината – каза Акарасу и се изпави, разбрала, че няма да може да се отпусне тази нощ дори за мъничко.
    - Да. Но защо. Защо искаш да си престъпник?
    - Не съм престъпник – каза тя малко обидено. – Бях, но вече не съм... Добре... – тя се усмихна зловещо. – Искаш да знаеш – ще ти кажа. Аз бях престъпник, следвах правилата, ходих на мисии и давах всичко от себе си в тях. Убивала съм...много пъти. Нападала съм лодки с провизии, не ме интересуваше какви са пратките. И ти си пратка, вероятно бих убила и теб. Сега знам, че съм спирала жизненоважни продукти да достигнат дотук. Сега правя всичко възможно тези продукти да не бъдат заграбени от Майкю или от Хитояма. Не се чувствам като престъпник. И затова ми е любопитно...Искам да знам, за видя селото, за което всички говорят толкова лоши неща. Когато го видя, ще знам със сигурност дали и аз съм престъпник.
    Никой от двамата не можа да заспи онази нощ.
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    „Колкото и болезнено да беше, тя щеше да поеме болката му и да го спаси”...



    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:40 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Пет Яну 27, 2012 12:38 pm

    Част 7ма – Гората на сенките

    Spoiler:
    Имаше нещо странно в цялата задача и то беше, че никой не ги нападна през цялото време. Никой дори не се беше опитал да ги застраши. А Наидо не вярваше, че е възможно тайната на тази мисия да беше запазена. Винаги някой разбираше за тези неща. Винаги имаше шпиони. Значи бяха решили, те, водачите на другите скрити села, че това не беше важно и не беше нужно да реагират. Може би смятаха, че е по-добре «операцията» по прехвърлянето да бъде извършена, ако сегашното джинджурики беше заплаха. По-добре в Аней сами да се оправяха с проблема си. Но нима всички бяха на това мнение. Или просто чакаха подходящия момент за атака. Гората на сенките беше причината Аней да е известен като злокобно място. Тя беше висока гъста. Ако се преминаваше по земя, трябваше да се има предвид тъмнината, непрогледния мрак, който клоните хвърляха. Ако се минаваше през самите клони, трябваше да се има предвид, че те бяха гъсто сплетени и придвижването можеше да се окаже проблем на места. Ако се минаваше по самите корони на дърветата.. там всичко и всеки се виждаше... Бяха вече толкова близо, но пътят не свършваше. Щяха да преминат по най-ниския път, по земята. Без факли, без светлина.
    - Усещаш ли нещо? – попита за пореден път Наидо.
    - За пореден път – не – отвърна Акарасу. Гората беше пред тях.
    - Колко трябва да вървим през гората? – попита Дженай.
    - Доста – отвърна Наидо. – Ще се движим в сенките. Акарасу ще ни преведе. Ще избягваме срещи с други шинобита.
    - Как се очаква да ни преведа, като не знам накъде отиваме? – попита Акарасу. – Ще разбереш накъде да вървиш, уверявам те – каза Наидо и тя не пита повече, а тръгна напред.
    Но Дженай имаше въпрос:
    - Защо ще избягваме всички? Няма ли някой от селото да ни посрещне?
    - Не можем да знаем кой е враг и кой приятел – каза Наидо. – Ако бях сам, пътят през клоните е най-сигурен, но Акарасу ще може да ни преведе и оттук и то по-бързо.
    - Всичко се движи – каза Акарасу.... гората определено не беше празна.
    - В гората понякога не можеш да различиш приятел от враг – каза Наидо и се усмихна, така че напречният белег по лявата му буза се набръчка. – Затова е по-добре да не срещаш с никого...
    Той си спомни как се беше сблъскал с приятел тук. И се беше измъкнал. Но на каква цена...
    - Така че – без прлбързани действия – предупреди хлапетата той.
    - Спокойно – каза Акарасу. – Аз познавам чакрите ви, няма да ви сбъркам с врагове, само не ми се пречкайте, ако се наложи да се бия.
    Наидо се усмихна. Акарасу ръководеше сега.



    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:40 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Пет Яну 27, 2012 5:45 pm

    Част 8ма - "Чакайте сигнали"

    Spoiler:
    Светлината свърши много бързо, след като навлязоха в гората.
    «По-бързо» - повтаряше Акарасу, макар че засега не усещаше нищо притеснително. В гората имаше много чакра, която можеше да усети, но нищо не я караше да мисли, че някой ги преследва или че ги е забелязал. Може би врагът стоеше на пътя им, а не вървеше зад тях.
    - Колко още остава? – попитаха тя нервно.
    - Не много – казваше Наидо, но и той не беше сигурен.
    Много беше... тя се замисли, той ѝ беше казал, че ще усети кога пристигат и тя разбра, че трябва да усети много чакра на едно място, там щеше да намерят селото. Но не усещаше нищо. Значи бяха далече.
    - Сгъстяват се – каза тя изведнъж. – Четири сенки захождат към нас. Имам усещането, че някой от тях също е сензорен нинджа и навигира останалите. Движат се в синхрон. Не бях го забелязала досега, понеже бяха далече един от друг, но сега е ясно...
    - Ясно – каза Дженай - и какво ще правим?
    - Ще пробия път за вас напред – каза Акарасу.
    - Ще се разделим? – каза Дженай без ентусиазъм.
    - Така ще направим – каза Наидо.
    - Не, по-добре да се бием – протестира Дженай.
    - Не е нужно да убивам никого, за да преминем напред – каза Акарасу. – Ще ви дам знак.
    - Тръгвай – каза Наидо. – Заложи капаните си.
    - Капани? Ами ако попаднем в тях? – попита Дженай.
    - За толкова време не разбра ли поне малко как действа Акарасу? – каза Наидо. – Няма опасност да се хванеш в капана му, освен ако той не пожелае да те залови.
    - Тръгвам – каза Акарасу. – Чакайте сигнали.
    Тя отскочи и бързо се отдалечи от тях.
    - Защо се крием, вече сме толкова близо да селото, ако някой ни преследваше, досега да ни беше нападнал – каза Дженай.
    - Тъкмо в това е проблемът. Никой не ни нападна досега. И, повярвай ми, в гората се спотайват много шпиони и врагове. Предатели.
    Замълчаха за миг. Беше студено. Не знаеха колко време още им остава до Аней... Чакаха сигнали...
    - Да тръгваме – каза Наидо.
    - Хай – отвърна Дженай и двамата тръгнаха бавно напред. Очите им вече бяха привикнали с тъмнината, а слухът им се беше изострил. Лутаха се в тъмното, мъчейки се да вървят в една посока – напред.
    „Тичайте!” – чу се нисък мъжки глас някъде наоколо. Дженай изтръпна и трепна. Наидо сграбчи ръката му и я стисна.
    - Това е Акарасу – каза той. – Да побързаме!
    - Хай – прошепна хлапето...
    ....
    Акарасу дебнеше. Дебнеше и очакваше поредната жертва да се хване в капана му. Само че онзи се спря точно преди това. Спря се и извади нещо от чантичката си, Акарасу го наблюдаваше съвсем отблизо, застинала като камък. Той извади фенерче и го насочи към нея, тя се прикри, но знаеше, че той я беше усетил... Този... нямаше просто да го докопа и да го разпечата, трябваше да се бие с него. Чакрата му... изглеждаше спокойна и силна...
    - Защо не се покажеш? – попита той и светлината на фенерчето трепна в ръката му.
    Акарасу излезе бавно от прикритието си и се навря в светлината. Очите му заблестяха злокобно.
    - Що за изрод си ти, а? – попита онзи, чиито очи тя все още не можеше да види. Виждаше само отражението на чакрата му в своите сетива... спокойна и силна чакра...
    - Ти не си джинджурикито – констатира непознатият тип.
    - Значи тогава не ти трябвам – каза Акарасу.
    - Неее бързай толкова – каза онзи строго. – Държиш колегите ми. Пусни ги.
    - Ще трябва да ме накараш – каза самоуверено тя.
    Увърташе, но времето изтичаше. Трябваше да задържи контрола си, докато Наидо заведеше Дженай на безопасно разстояние. Но, ако се биеше в собственото си тяло, това щеше да е сложна задача. Акарасу прие предизвикателството.



    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:41 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Съб Яну 28, 2012 7:39 am

    Част 9та – Бял, празен поглед...

    Spoiler:
    - Приятелите ти са ходещи мъртъвци – каза Акарасу. – По-добре мисли как ти да оцелееш.
    Тя послъгваше, не можеше да ги убие, трябваше да се съсредоточи, да се вглъби, макар и само за миг, но онзи пред нея щеше да забележи това и да я атакува. Трябваше да отложи този миг за по-късно.
    „Губя контрол засега” - извика тя към Наидо и Дженай с всички тела, които вече държеше. – „Тичайте!”

    - Да ги убием, докато още ги държи – каза Дженай.
    - Няма нужда – каза Наидо. – Тичай сега...
    Ставаше по-прогледно, може би беше сам мираж, или наистина се приближаваха до целта. Щяха да разберат, когато пристигнат в селото...

    - Ще се бием ли или какво? – попита момчето срещу Акарасу и заклещи фенерчето между два клона. То освети арената на битката им отдолу, на земята. Акарасу скочи там и зачака противника си.

    [You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

    Той беше обикновен на вид. Спокоен, излъчващ сигурност, но не и плашещ. Той започна пръв. Направи знаците си и наоколо се стовариха един до друг дебели пънове. Акарасу беше попаднала в неговия капан. Сега имаха истинска арена за битка... Този тип беше тъп... Така щеше да го хване още по-лесно. Тя извади шурикените си и ги разхвърля във всички посоки. Но той някак си не беше докоснат от чакра нишките... Тя размърда пръсти и пристегна капана, но той се промуши ловко през мрежата ѝ и пак ѝ се изплъчна. Добре, каква беше тайната му? Светлината падаше отгоре им. Очите на Акарасу светеха, но тези на противника ѝ оставаха в сянка. Акарасу виждаше само протекторът за глава със символа на Мейкю. Поне беше сигурна, че се бие с истински враг. Акарасу отдавна беше изхвърлила своя протектор. Надяваше се да получи нов... в Анейгакуре.
    - Странно, не си ли нинджа на Аней? – попита момчето. Авно и той искаше да увърта донякъде.
    - Не. Това променя ли нещо? – каза Акарасу и размести нишките, а той пак се промъкна ловко между тях. Виждаше ги. По дяволите... Акарасу трябваше да се напрегне повече от обикновено... Той я изпревари и направи някакви движения, целеше се в нишките... тя веднага ги дръпна към себе си, какво правеше той... изведнъж забеляза очите му – бял, празен поглед. Той виждаше чакрата ѝ по-добре, отколкото тя виждаше неговата... Хюга. Най-силният клан в Мейкю гакуре. Тези хора се раждаха, за да станат шинобита и нищо друго не се предвиждаше за тях като вариант.
    Акарасу го атакува с оръжия от всички страни. Той избягваше всичко, и по-добре да избягваше и най-малкото одраскване, защото то можеше да бъде смъртоносно. Сенбоните лъщяха навсякъде във въздуха около него, и го нападаха с камшични удари на чакра нишките. Техниките на Хюгата отбиваха атаките, Акарасу се чудеше кога той ще я нападне... Беше се подготвила... Вълната чакра я заля и я блъсна в стената, изградена от пънове... Хюгата се спря да си поеме дъх... тогава усети шурикена, забит в гърба му. Акарасу го беше дръпнала в последния момент и той се беше отскубнал от дървото, в което се беше забил. Беше полетял в точната посока, без необходимост от повече насочване, чакра нишката беше изчезнала, Хюгата не беше забелязал шурикена.
    - Какво се хилиш? – попита той и извади шурикена от гърба си.
    - Знаеш ли – каза тя и се поизправи, макар и едва едва, - аз никога не играя... нежно... Не размазвам противниците си, убивам ги... всъщност може да се каже, че отровите ми действат много нежно...
    - Блъфираш – каза той.
    - Няма нужда да ти доказвам, ще разбереш и сам, но ще е твърде късно.
    - Тогава – каза той. – И ти идваш с мен.
    И се засили към Акарасу, за да нанесе решителен и може би смъртоносен удар. Един от съотборниците му понесе удара. Хюгата погледна право в очите му, но не можа да се спре. Отровата действаше. Разпечатаният от Акарасу се просна в ръцете на другаря си и двамата се струполиха на земята заедно. Акарасу се съсредоточи за онзи един миг, който ѝ трябваше, за да отнеме душите на тримата, на чрез които беше направила печати.
    „По дяволите!” – кресна безсилно Хюгата, когато приятелят му се отпусна в ръцете му, все още жив, но без съзнание...
    - Искаш ли да свърша с теб бързо или предпочиташ да се мъчиш? – попита Акарасу и с мъка се отдели от упората на пъновете, в които се беше облегнала и направи крачка напред към противника си.
    - Върви по дяволите – каза той и стисна дрехата на другаря си ядно, но пръстите му се сковаха и той не можа да я пусне. – Ако нямаш противоотрова, се разкарай...
    Говорът му също вече се затрудняваше...
    - Имам – каза най неочаквано Акарасу. – Но искам да знам какъв беше планът ви? На какво се надявахте?
    - Не се нядяваме – ще се случи – каза Хюгата трудно. – Демонът ще се освободи и ще опустоши селото... Искахме да спрем теб, за да не го контролираш...
    - Знаете за мен...
    - Легендата е истина – прошепна Хюгата. Легендата за призрака... но не ме предупредиха за отрови...
    Той чувстваше как тялото му изтръпваше...
    Тя му хвърли шишенцето с противоотровата и се хвърли да преследва Наидо и Дженай...


    Последната промяна е направена от Акарасу на Съб Авг 04, 2012 8:41 pm; мнението е било променяно общо 1 път


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство

    avatar
    Акарасу
    Администратор
    Администратор

    Age : 235
    Местожителство : Бургас
    Points : 334
    Брой мнения : 294
    Reputation : 26
    Присъединих се на : 28.12.2011
    Comments : Ако някой се опита да те засенчи - остави го да слънчаса!
    Бия се защото : и когато се налага
    Бива ме да : затапвам хората :)
    Не ме бива да : давам лични съвети
    Обичам (да) : се мотая
    Мразя (да) : ми говорят зад гърба ;х
    В училище : драматизирам
    Вкъщи : пак драматизирам
    Аз съм : Аз
    Нещо друго : всякакви щуротии
    Години на героя : 123
    Ранг : S-rang missing-nin
    Село : Соракаге
    Пари : 300
    Оръжие : Кунай, шурикен, сенбон, отрови, ссвитъци
    Техники : - Чакра нишки
    - Контрол на съзнание
    - Прехвърляне на съзнание
    - Запечатване на съзнание
    - Чакра сензор
    - Кукловодска техника – жива кукла
    - Кукловодска техника на оръжия
    - Призоваване - на кукли и оръжив

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Акарасу on Съб Яну 28, 2012 5:46 pm

    Част 10 – „...насред мрачното село, скрито в тъмнината...”

    Spoiler:
    Тя тичаше, но знаеше, че вече беше закъсняла. Всичко я болеше от удара...Демонът в Дженай се надигаше.
    - Какво му направи!? – кресна Акарасу.
    Наидо стоеше там и се наслаждаваше на трансформацията на джинджурикито. Беше планирал всичко или беше част от плана, все едно, Акарасу вече разбираше... Беше разбрала в мига, в който Хюгата каза, че знаят за нея. Само Наидо познаваше уменията ѝ и можеше да сподели за тях с някого. Но имаше и нещо друго. Наидо... беше предател от Мейкю. Или, както излизаше – беше просто шпионин. Акарасу вече разбираше. Той беше убедил ръководителите на Аней, че Акарасу може да помогне за прехвърлянето на Джинджурикито, убедил ги е да доведат Дженай в скритото село, за да може точно той да участва и да знае всичко за тази мисия, да я контролира... за да може звярът да се освободи тук и да опустоши Аней... веднъж завинаги... Той не искаше да убиват никого по пътя си в гората, защото онези, които е трябвало да срещнат, са били негови съюзници... Акарасу не можеше да каже, че не го разбира или че се сърди, тя беше свикнала да бъде използвана. Но това не значеше, че този път щеше просто да приеме това и да се признае за победена. Двамата стояха един срещу друг високо в клоните на оградните дървета и се гледаха спокойно, всеки сигурен в това, че ще направи каквото трябва.
    - Няма ли да се опиташ да го спреш? – попита подигравателно Наидо. – Побързай...
    - Да – отвърна тя, - но преди това...
    Той усети напрежение в главата си, сякаш нещо го притискаше отвътре...
    - Как?!? – попита тай недоумяващо.
    - Нима си вярвал, че си бил толкова дълго време край мен и не съм те разпечатала? – каза тя. – Спомняш ли си онзи път, когато те раниха в гърба, аз ти направих превръзката... направих и печата, не го усети, заради болката. Не го забеляза, защото е на гърба ти, а ти не се оглеждаш много в огледалото... но ... стига празни приказки...
    Тя прекърши волята му. Тялото му се заклати наляво надясно, но в крайна сметка падна откъм външната страна на оградната стена от дървета...

    „Бори се” – чу той познат глас...
    „Помогни ми” – прошепна Дженай, който се изгубваше в чакрата и тъмнината на демона...
    „Мога само да затворя съзнанието ти” – каза Акарасу. – „Да не Му позволя да излезе навън, но... ти трябва да се пребориш с него”
    „Добре” – каза Дженай – „Ще се опитам, ще се опитам...”

    Чакрата на звяра се прибра в изтощеното тяло на момчето и то се отпусна на земята, насред мрачното село, скрито в тъмнината на всички дървета, около които бяха изградени сгради и мостове, където беше пълно със светулки, хвърлящи приказна светлина през тъмнината; където шинобитата пронизаха безпомощното тяло на Акарасу, докато тя беше вложила цялото си съзнание в това да помогне на Дженай...
    Дори не можа да се сбогува с него... инстинктът ѝ този път не я подведе, както през войната, вече беше много по-добре тренирана в техниките си. Трябваше да тръгва. Бързо!!!
    Събуди се... някъде... всичко я болеше, но заради това, че тялото дълго време беше стояло неподвижно, запечатано... Поредното тяло. Поредната различна и еднаква история. Тя никога не разбра какво се беше случило с Дженай, но щеше да помни името му винаги... доста дълго време, цяла вечност...

    [You must be registered and logged in to see this image.]


    ___________________________________________________________________
    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Ако някой се опита да те засенчи, остави го да слънчаса!
    Copyright - Имитацията е висша форма на ласкателство


    Sponsored content

    Re: Страницата на Канаме Джун

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Сря Сеп 20, 2017 12:07 am